Откриха българската Троя

българската Троя

Откриха българската Троя. Екипът на Националния исторически музей (НИМ) е с научен ръководител Мартин Христов и Илия Киров. Открити са и други погребални дарове, различни керамични или стъклени съдове. Изработката им прилича на подобни предмети, разкопани в Троя и нейните околности. Това подкрепя тезата, че древният град на Дарданелите и село Дядово си приличат.

В НИМ вече има един експонат от района на Троя – златен тракийски венец, за който се предполага, че е бил собственост на тракийски военачалник, нает в Троянската война.

Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той вероятно е принадлежал на човек с висок социален и икономически статус. Бижуто представлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното украшение са стопени, което подсказва, че неговият собственик е бил кремиран.

В един от гробовете е открито и почти изцяло запазено дървено мънисто. Материалът и видът на находките подсказват, че става дума за периода от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била изградена и използвана в целия този период.

Най-вероятно населението е от местни траки. До момента проучвания от римския период в село Дядово няма, така че това са първите находки от това време в землището. Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е ценен праисторически паметник в България, който предоставя информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е.

Там е открита уникална система от ровове от средната бронзова епоха ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни ров, ограждал вътрешен град, или цитадела, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество. Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни съвместни проучвания на български, холандски и японски археолози днес я превръщат в един от най- важните обекти в Европа не само за учените от цял свят, но и за всички, интересуващи се от развитието на човешката цивилизация.

С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения план на Троя. Те дават основания да се предполага, че в града на Дарданелите е имало процеса на „тракизация”, а още Омир описва, че траките са били едни от най-верните съюзници на Троя. Сходството на могилите при Дядово и Троя на този етап не са достатъчни да се правят категорични исторически заключения, но проучванията в тази насока продължават.

Някои учени, проучвали района на Дядово, предполагат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя – траките. Керамиката в двете места е близка по състав и изработка, крепостните зидове са подобни, периодът, в който двете селища са съществували, съвпада.

Дядово напомня на Троя – като културен и отбранителен център, като начин на социален живот.  Надявам се моят наследник, който оглави НИМ, да продължи проучванията в този богат археологически район, защото Дядово може да стане един притегателен център за българския исторически туризъм, посочва проф. Божидар Димитров.




Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×