Учени от БАН разбулват тайните на траките

траките

Потомци на древен овчарски род, владеещ звукоподражателен език за разговор с животни, откриха учени от БАН. Откритието им е част от мащабните проучвания, извършвани по проекта „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“.

Той се осъществява от Българската академия на науките (БАН) и сътрудници от чужди университети и институти, пише в. „Стандарт“.




В рамките на проекта подробно за пръв път са описани тракийските светилища в Родопите и са проведени първите акустични проби в тракийски гробници с пресъздадени автентични инструменти. Освен това, учените са достигнали до заключението, че най-елитните коне са отглеждани от траките за пръв път на Балканите.

траките

По думите на проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей тази порода коне би могла да бъде сравнена само с елитните арабски жребци, които се отглеждат днес в Персийския залив.

Проф. Валерия Фол от Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство пояснява, че заради това траките са наричани в историческите извори с епитета „конолюбиви“. В Илиада Омир разказва за белоснежните коне на тракийския цар Рез /Резос/, предизвикали всеобщото възхищение както на древните гърци, така и на троянците.

Доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей към БАН, също част от екипа на проекта, припомня важната роля на коня в живота на тракийското общество. Погребани заедно със знатни тракийски покойници коне са открити отдавна в гробниците в Свещари, Казанлък, Нова Загора, Варна и на много други места.

Днес техните кости са подложени за пръв път на генетичен анализ, като в изследването са привлечени микробиолози, химици, археолози и други специалисти от 27 института на БАН. Стотици артефакти от 50 археологически обекта са изследвани, като предметите преминават най-различни тестове от една лаборатория в друга.

„Подобно нещо не е правено никога досега у нас“, категоричен е доц. Нехризов. На генетичен анализ са подложени и костите на други домашни животни, отглеждани от траките – зубри, лъвове и една уникална порода едър рогат добитък, която също е опитомена за пръв път от траките.

Доц. д-р Ива Угринова, директор на Института по молекулярна биология, ще представи и първите изводи от обработените данни на човешкия геном на траките. Проф. Валерия Фол споделя, че историците могат да се произнесат по големия въпрос „Траки ли са българите“, но думата имат първо микробиолозите, а после трябва да бъдат съпоставени данните от всички изследвания. Доц. Нехризов от своя страна също не може да даде на този етап отговор на най-важния въпрос, касаещ генетичния код на българите.

„Засега все още няма изолирана проба ДНК“, споделя той. „Първите данни ще излязат към края на годината, когато са готови с анализа микробиолозите“, пояснява проф. Фол. И допълва, че е изключително важно да се натрупат достатъчен брой ДНК данни, които да се обработят статистически.

„Работим само с данни от археологически обекти с ясна датировка“, уточнява доцент Нехризов.

„Материалите трябва да са добре съхранени, за да може да се подложат на ДНК анализ. Най-подходящи са масивни кости или зъби, но такива се намират твърде рядко“, обяснява Нехризов.

Извършваната в момента дейност по установяването на генома на траките е наистина мащабна, имайки предвид, че обект на изследване са артефакти, принадлежащи на различни епохи.




траките

Има както от времето на Първата българска държава, така и от времето на древна Гърция. Има и такива от времето преди строежа на египетските пирамиди.

Важно откритие по проекта е направено в едно родопско село, името на което учените предпазливо пазят в тайна. Там са намерени живи наследници на древен овчарски род, които владеят звукоподражателен език и умеят да водят разговор с домашни животни.

„Спомнете си приказките за човека, който получил дар да говори с животните“, коментира проф. Фол и разсейва привидната налудничавост на подобно твърдение. В негова подкрепа са сведенията на древни автори за Орфей, който с песните и музиката си събирал около себе си дивите животни.

През втората половина на 2016 година Институтът по български език към БАН е провел множество теренни проучвания в няколко родопски села, търсейки реликтови елементи на езика на траките, разкрива още проф. Валерия Фол.

Подготвена е и статия за топонимията, която е част от нематериалното културно наследство на траките, където ще бъдат разкрити всички тракийски наименования на географски обекти. Тя ще излезе съвсем скоро в първия том, събрал научните изследвания в рамките на проекта на БАН.

Интересен е и опитът на учени от института по механика към БАН да се анализира акустиката в тракийските гробници. Историческата наука е изказала отдавна хипотезата, че обредите при траките са съпроводени с песнопения, но днес за пръв път учените имат възможността да симулират звук от възпроизведени автентични музикални инструменти във вътрешността на тракийските гробници, а през пролетта предстои да се изпробва и въздействието на човешкия глас.

Проф. Диана Гергова от Националния археологически институт разкрива, че е много вероятно музикантът Теодосий Спасов да бъде привлечен към проекта, за да направи някое от своите неповторими изпълнения, използвайки древен тракийски инструмент.

За първи път се взимат и анализират проби от различни паметници с различна хронология, която дава възможност да се определят произходът на материалите, художествените и занаятчийските школи, „защото ние имаме безспорно свои традиции“, категоричен е доц. Нехризов. Той дава за пример високите художествени качества на тракийската керамика, която предхожда древногръцката с няколко хилядолетия.

Също за пръв път е направен и опит да се дефинира отношението към собствеността и търговията, която са осъществявали траките.

„БАН работи на ниво“, категорична е проф. Фол. Българските учени, макар и да работят съвместно, със свои колеги от Канада, Япония, Германия, Швейцария, Гърция, Македония и Румъния, са много добре подготвени, смята и доцент Нехризов.

За 150-те сътрудници на БАН, които работят в рамките на проекта, не се включва допълнително заплащане. „Хората работят заради идеята, но най-големият успех е обединението на целия научен потенциал на Академията“, уверява доц. Нехризов.

Трябва обаче да се отбележи финансовата подкрепа на българския бизнесмен Петър Манджуков. За реализацията на проекта той отпуска сумата от 400 000 лв. на БАН през месец март миналата година. Благодарение на тази сума досега е започната работа по 12 направления.

Необходими са допълнителни средства за изграждане на софтуер, който да обработва, анализира и предоставя за нуждите на науката събраната вече база данни.

„Много е важно да осъзнаем, че за да се хвалим с културното си наследство, трябва да работим години преди това за неговата реставрация, консервация и популяризация“, казва проф. Валерия Фол.




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *