Забравено изследване може да стане повод за огромна национална гордост

 5




През първата половина на ХХ век българският философ Любен Казанджиев предприема един съвършено нов за епохата си вид сравнително изследване на езиците. Методът му засяга някои от съвременните дялове на лингвистиката, но и до ден-днешен не е разработен според очакванията на автора.

Философското сравняване на българския с другите европейски езици потвърждава предимствата на родната ни реч спрямо тези на най-развитите европейски държави. Тъй като изследването е върху езика, но не е филологическо, то е счетено за псевдо-научно от съвременниците си, а всъщност предлага един коренно различен поглед върху езиците като инструменти за изразяване.

Изследването се нарича ”Българският народен езиков гений”. Условно може да бъде разделено на две части. Първата е обща и е за хора без специално образование. Именно върху него е базирана тази статия. Изследването има и пребогата специфична част, с която би следвало да се захванат компетентните специалисти.

Желанието на Любен Казанджиев да стартира такова начинание се корени в две основни причини:

  • Продължителното използване на българския за философски цели, при което авторът вижда редица негови предимства спрямо другите основни езици;
  • Съпоставянето по възможност за изразяване на мислите, при което той отново открива уникалност в родната реч.

391593Въпреки това Казаджиев не може да бъде наречен сляп националист, тъй като не счита поетичните възхвали, за какъвто и да било аргумент. Освен това цитира и необосновани националистически твърдения, в които на много хора би им се искало да вярват, но също не спадат към научната аргументация и даже я подкопават в някаква степен.

Любен Казанджиев счита, че всеки народ може да си измисли такива псевдозащити за качествата на родния си език. Освен това той излага примерни данни за богатствата от думи на различните езици по време на неговото творчество, като за целта цитира редица учени и признава, че в количествено отношение, българският език съдържа в пъти по-малко думи от водещите европейски езици.

Казанджиев обаче защитава тезата си, че количеството не влияе на качеството. Също така изказва становището, че първенството на френския език по отношение на музикалността като под музикалност се разбира както пригодността му за пеене, така и чисто звуковите му комбинации) е неоспоримо. Твърди, че този език е наслада за ухото дори на човек, който нищо не разбира. Това определено не може да бъде позиция на заслепен български националист.

В изследването е направена и историческа ретроспекция на съдбата на народа и езика ни. След турското робство учените-слависти поглеждат все по-често към българското слово и култура. За жалост обаче те са връщат най-често към старобългарския, без да отдават заслуженото на новобългарския език.

В книгата си Любен Казанджиев обръща изключително внимание на българското глаголно превъзходство над другите езици, като цитира по-стари наши езиковеди. Обръща внимание на историческия път на българския език, като изтъква факта, че сме го развили от синтетичен към аналитичен и то по време на робство и липса на книжовност! Родната ни реч е уникална. Българският език е единственият аналитичен сред славянските и е станал такъв не по време на културен и национален възход, а в епоха на забвение!

Интересен факт, върху който авторът на изследването спира своето внимание, е например, че българският език не отстъпва по самостойност на гръцкия и латинския. Той също като тях впоследствие става основа на други езици. В българския, разбира с,е има чуждици, но в интерес на истината и в старогръцкия, и латинския е имало доста заемки.

В изследването е упоменато, че например френският е силно повлиян от латинския. Буквално е негов производен. Такива са и испанският и италианският. Авторът характеризира целите тези езици като заемка от латински!

За българския такова нещо не може да се каже! Той не е ничия заемка! Изведено е и заключението, че българите излизат от робство с граматически най-съвършения език в света, поне според автора на изследването. Под „най-съвършен”, явно се има предвид със структура, позволяваща най-свободен и ясен изказ.

Подчертана е и изключителната устойчивост на българския език спрямо турския. Скоро след Освобождението много от турцизмите отпадат, освен това те са думи от битов характер, за които си има български думи отпреди робството. Обърнато е изключително внимание и на влиянието на българския език над румънския и албанския език.

kirilica

Основните прилики между нашия език и този на северните ни съседи са цели девет. Тъй като румънският е формиран доста по-късно, няма начин ние да сме взаимствали. Освен това Казанджиев споменава за над 6000 български думи в румънския език по негово време!

Румънците, а и албанците, са взели от нас начина, по който членуват. И двата езика се развиват доста по-късно от българския, и двете територии дълго са били част от българската държава.

Основната цел на изследването обаче е друга – да докаже превъзходство на българския език над руския, немския, английския, френския и италианския. Точно това възпрепятства възприемането на труда му. Любен Казанджиев счита, че изследването му е в рамките на потенциална нова наука или направление – „логика на филологията” или „логика на езикотворчеството”.

Сред малкото неща, по които трудът му доближава по същество езикознанието са, че има сравнение на най-основните граматични конструкции и може би засяга в някаква степен лингвофилософията. Авторът акцентира върху различни гледни точки, нетипични за филологията.

Методологичните предпоставки, на които стъпва Казанджиев в своето изследване са:

  • Съответен критичен поглед към езика като оръжие на мисълта изобщо;
  • Сравняване на няколко езика;
  • Изходна точка да бъде език, който би могъл да служи като опора на човешката критична мисъл.

Именно в последното Казанджиев вижда и причината никой до неговото време да не е правил сравнение на езиците от гледна точка на логиката. Той счита, че сред водещите европейски езици няма такъв, който да превъзхожда останалите като качество и средства за изразяване в степен, позволяваща да бъде възприет като инструмент за оценка на останалите. Ако единия превъзхожда абсолютно другия в нещо, то той има и страна, по която отстъпва значително. Закономерно или не, Казанджиев счита, че за целта на неговия вид проучване, българският език може да играе ролята на оценителен измерител за всички други напреднали европейски езици и да даде отговор на ключови въпроси в езикознанието.

Прави впечатление, че дори в периода 1941-1944 година, който е считан за краен националистически и по-късно е определен като връх на проявите на монархо-фашизъм в България, Любен Казанджиев среща изключителни трудности да намери съмишленици, които да се заинтересуват от труда му и да го издадат. Опасенията, които съвременниците му са изказвали, се въртят най-вече около псевдо-научността на труд в сферата на езикознанието, писан от човек, който не е филолог. Но авторът на изследването търси истинската причина в отказа да се повярва във възможността, българският действително да превъзхожда като цялостен инструмент за изразяване, езиците на световните културни нации, въпреки размера на страната и въпреки робството. Той оценя мнението им за труда, който мнозина от тях дори не са чели, а бързат да отхвърлят по презумция, като липса на самочувствие и плод на малодушие.

В своя защита като човек с друга специалност, захванал се да твори не в своята сфера на дейност, Казанджиев изтъква, че например Нютон и Август Форел не са направили най-големите си открития по специалността си и че необременен ум е способен да види по-ясно нещата в дадена наука, изключвайки редицата бомащини и официално приети тези.

Любен Казанджиев акцентира на философския характер на езиковото си изследване и счита, че е прозрял нещо, което съответните специалисти не са. Подсказва дори за откриването на нова наука, или най-малкото направление. Би било много положителен знак, ако експерти в засегнатите области, сериозно се заемат с неговото проучване, защото ако той е прав, българите сме създали най-съвършения от логическа гледна точка език в света! Ако греши, нямаме основание да навеждаме глави, тъй като историческото ни влияние върху редица други езици като например сръбския, руския, румънския, албанския и т.н. е безспорно. Българският език е устойчив. Той е аналитичен, освен това е ясен, музикален, благозвучен и поетичен и в никакъв случай не е просто един от езиците по света – нито като настоящи качества, нито като историческо наследство.

1 коментар

  1. Иван 01/02/2016

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *