Един българин намира начин да избяга от мизерията и нещата по много нетипичен начин. Той рисува – нищо странно, но рисунките му са необикновено, защото са направени не от бои, а от ориз, клечки, шишарки. Повечето му творби са пейзажи на Свищов. Рисува с макетно ножче. Внимава да не се пореже, но с подобен резец не минава без драскотини.
Асен дели покрива със сестра си Зоя и сина й Алекс в къща в свищовското село Морава. Живеят бедно. Всеки месец семейството е на ръба.
Материалите за картините си набавя всякак. Излиза на поляната и събира каквото види. Тръгва из село и реже клонки от диви сливи, див копър и реди гредички и тухли. Така строи камък по камък своя свят. А небето посява с ориз.
За да изхранва семейството, Асен работи, където го викнат. А като закъса, тръгва по селата да продава картините. Последния път като останали без стотинка, разказва, че тръгнал с две картини и вяра в джоба. Само това. „Вярвам, че като тръгне човек с вяра в сърцето няма как да не спечели“, споделя Асен пред bTV. И срещнал хора, а те толкова ги харесали, че веднага му поръчали още. Продава ги по 50 лева, по 100. Според картината и според хората, разбира се, защото в тая криза не може да искаш много. Хората, и те като него, нямат.
bTV
Докато ни показва как майстори картините си 6-годишния му племенник Алекс иска да помага. Гледа го с интерес, а той му дава да лепи тухлички. „Казва, че един ден като порасне иска да стане президент, за да командва. Давам му микрофона и му казвам: Кажи нещо сега като президент! – Е не съм се научил още!“, казва той.
Казва, че дарбата му е дадена от Бога. Старае се и гледа всичко да прави внимателно да не се излага пред чужденците. „Да не се представяме българите само с лошите неща, искам и с хубавите неща, че можем нещо да направим повече за България. Аз това мога и това правя.”
И въпреки средата си и трудния живот талантливия художник има мечти: „Мечтата ми е тези дарби да ги реализирам. Наистина да има смисъл, животът ми да не отиде напразно. Искам да успея в живота си да изляза от положението си дето го имам сега.”