Български открития в британската библиотека

Български открития в Британската библиотека




Представете си, че имате достъп до всички книги на света. Кои книги бихте искали да видите, докоснете и разлистите в огромния книжен океан?

За българите в Лондон отговорът е българските книги. Открих това през април тази година, когато с група българи посетих Британската библиотека. Желанието на всички беше да видят колекцията от български книги.

Очите на цялата група сияеха, когато държахме в ръце стари книги на български език, издадени през 19 век в Истанбул, Буда, Нови Сад, Загреб и Букурещ. Ако Борхес ни беше видял в този момент, вероятно щеше да добави в своя разказ „Вавилонската библиотека“, че библиотеката съхранява представата за родното, което радва човек.

Библиотекарят

Героят на нашето посещение през април в Британската библиотека се казва Милан Грба. Той ръководи колекциите от Югоизточна Европа, включително българските колекции. Този синеок мъж на средна възраст, с усмивка на Любиша Самарджич, ни посрещна с добре дошли като благ духовник в божи храм.Български открития в Британската библиотека

Благодарение на него имахме възможност не само да разлистим старите български книги, но и да почувстваме Британската библиотека като своя. „Тази библиотека е ваша“, така каза Милан. „Това е българска библиотека, както и библиотека на всеки гражданин на света.“

Няколко месеца след това, отново се срещам с Милан Грба. Този път сме само двамата. Искам да ми разкаже повече за българските колекции в Британската библиотека.

Българската колекция в Британската библиотека е свързана систорията на славянските колекции, които датират от 1837 г.През 19 век започва събиране на книги на български език.Повечето книги обаче са от 20 и 21 век. Днес българскитеколекции са част от колекциите от Югоизточна Европа, но вминалото те са били част от южнославянските колекции.Разделението е произволно и зависи от експертизата накуратора.

Милан Грба е завършил университета в Белград и е работил в Историческия музей в Белград преди да се установи в Лондон. През 1999 г. печели конкурс за куратор на колекциите от Югоизточна Европа.

Отделът, ръководен от Милан Грба, включва трима души. Тъй като той покрива 10 страни, частни фирми във всяка от тях помагат при подбора на книгите за закупуване от Британската библиотека.

„Колко са общо книгите в колекциите от Югоизточна Европа?“, питам Грба. Без да се замисля, той започва да изброява: един милион са заглавията от славянски езици; южнославянските и румънските в моя отдел са 150 хиляди, а българските са около 30 хиляди. Колекциите включват също книги на други езици, посветени на България.“

Грба обяснява, че говори не за колекция, а за колекции, тъй като става дума не само за книги на български език, а и за карти, звукозаписи, както и книги от Средновековието, свързани с България, като Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското четвероевангелие.

„Британската библиотека е в процес на дигитализиране и много книги са вече достъпни в електорен вариант. Например, чрез сайта на Британската библиотека всеки може да разгледа електронното копие на Четвероевенгелието на цар Иван Александър“, обяснява Милан Грба.

Говорейки за електронните колекции, Грба се сеща, че кураторката за дигитализацията на Британската библиотеката е българка. „Има и други българи, които работят в библиотеката“, добавя той.

Какъв е годишният бюджет за български книги?, питам.

„3000 паунда на година“, отговаря Гбра. „За тези пари можем да купим 250-300 заглавия. Отделно имаме възможност за замяна на книги с нашите български партньори, като Народната библиотека, Библиотеката на Българската академия на науките и Библиотеката на Софийския университет.“

Любопитен съм кои са последните закупени книги от български автори. Грба обяснява, че един от критериите за подбор на нови книги е книгите да са посветени на годишнини, свързани с български автори и като такива посочва книги, посветени на творчеството на Пейо Яворов, Гео Милев, Иван Вазов, Захари Стоянов и на Дамян Дамянов. Отделно Британската библиотека купува нова художествена литература. Милан изброява някои от авторите на тези книги: Иво Рафаилов, Оля Стоянова, Илко Димитров, Йордан Ефтимов, Борис Минков, Керана Ангелова, Владимир Зарев, Николай Табаков. . . Освен художествена литература, Британската библиотека набавя книги по история, социални науки и статистика.

Сещам се, че през април Милан Грба ни даде да разгледаме „Неделник“ на Софроний Врачански в оригинал от 1806 г. и ни каза, че тази книга е била купена от Британската библиотека неотдавна, от частно лице, за около 3000 паунда. Затова питам как библиотеката купува книги от частни лица. Милан Грба обясни, че Британската библиотека проверява за автентичността на книгите, както и за собствеността на продавачите. Отделно се изисква разрешение за износ от българското Министерство на културата.

Излизайки от Британската библиотека след срещата с Милан Грба, се спирам пред скулптурата на Нютон на Едуардо Паолоци. Нютон, седнал на стол, се е навел към земята. В едната си ръка държи нещо, което ми прилича на пергел и гледа концентрирано.

*Материалът е публикуван в Дневник.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×

Общ регламент за защита на личните данни

Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се определят правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, може да се запознаете с новите правила на LittleBG за съхранение на бисквитки. Моля запознайте се с тях, за да продължите да използвате нашият уеб сайт.