Авторитетен и уважаван член на световното волейболно семейство, българският волейбол води началото си от 1922 г. За първи път тогава играта е била показана в двора на Руското техническо училище в София.По непотвърдени сведения, то се е намирало зад днешния музей „Земята и хората”. Също по неофициални данни, за първи път у нас волейбол са играли във Велико Търново войници от окупационните английски и френски части още през 1919 г.
Първата у нас официално организирана проява е турнирът между класовете на ІІ мъжка гимназия /ХХІІ-ро СОУ/ в София – 1925 г., припомня още volleyball.bg.
Основни разпространители и участници в новата игра стават възпитаници на Американския колеж в Самоков и членове на Младежките християнски дружества. Заедно с футбол, баскетбол, бокс, лека атлетика и други, през 1924 г. българското спортно дружество „Сила” в Цариград включва за развитие и волейбола в своята дейност.
Година по-късно, у нас е проведено и първото официално състезание. Макар и само училищно, то е, все пак, на елитната и до днес ІІ мъжка гимназия в столицата, известна вече като ХХІІ СОУ. За високата класа и здравите й спортни традиции, не на последно място, говори и фактът, че гимназията е единствената у нас, с покрит плувен басейн от преди ІІ световна война.
Срещите излъчват и първия волейболен шампион в България. За негова чест, той остава в историята със скромното си име, отборът на VІІ Д клас (ХI кл).
Волейболът започва да се разпространява и извън София. От 1926 г. той вече се играе в Русе, Казанлък, Борисовград /дн. Първомай/, Варна, Пловдив, Перник, Пазарджик и другаде, а от следващата година там започват и вътрешни състезания, училищни и градски.
Първите опити за административно утвърждаване на новите игри, волейбол и баскетбол са през 1928 г. Решено е, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол. Тогава, сезонът 1928-1929 г., се провежда и първият шампионат на столицата, с победител АС-23, пред „Славия” и „Спортклуб”.
На следващата година в София е проведен и първият курс по волейбол. Градското първенство на София е разширено в 3 дивизии. Първите шампиони на дивизиите в София са излъчени през сезона 1930-1931 г.: на І дивизия – АС-23, на ІІ – „Акоах”, а на ІІІ – ЖСК. Тогава се публикуват и първите журналистически отзиви и коментари в пресата за тези волейболни срещи. Отпечатан е и първият у нас волейболен правилник. През 1932 г. дебют прави ученическото първенство на столицата, за купата „Просвета”.
В турнира за купата „Средец”, първи победител и носител на купата е отборът на ІІ мъжка гимназия. В неговия състав е и най-добрият състезател Иван Манолев. Повишава се спортното майсторство на отборите, а над всички се откроява АС-23. През 1933 г. дивизиите се премахват и всички състави участват в една група за градското първенство.
Градският отбор на Перник – 1937 г.
Тогава-1941 г., е създаден СИРТ /Съюз за игрите с ръчна топка/, който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ /Българска национална спортна федерация/.
Развитието на волейбола получава силен тласък през 1943 г. Важна причина за това е, че в новото ръководство на СИРТ заместник-председател става Константин Бушев, активен деятел и авторитетен съдия по волейбол.Това се отнася и за армията и особено Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня.
И преди това военните маневри на школниците през есента завършвали в околностите на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други видове спорт между Перник и ШЗО.
За сезона 1943-1944 г. е проведен само есенният дял от първенството на София. През 1944 г. има само подготовка на отборите, но срещи от първенството не се провеждат.
След ІІ световна война-1945 г., волейболът, заедно с още 4 спорта, продължава да се администрира от СИРТ, само в една стая на ул. „Иван Вазов” № 20 в столицата. За популяризиране на играта е взето решение преди всеки мач от държавното първенство по футбол да се играят срещи по волейбол. За волейбола в СИРТ председател е Желязко Колев, а секретар Динко Константинов.
Първият ни шампион след войната е излъчен през октомври-1945 г. Това е отборът на ПСК”Левски”, с победа във финалния мач над ТВ-45 /Варна/ с 3:0 гейма. При жените участват само столични отбори, а първенец е съставът на „Славия-45”, който печели с 3:2 финала срещу „Раковски-ФК”.
За кратко време СИРТ се преименува на Комитет за игрите с ръчна топка, с председател Ал. Димитров, а сред членовете на ръководството са волейболните деятели В. Анков, Ж. Колев, Д. Печеняков. Те стават инициатори за членството на България във ФИВБ /Международната федерация по волейбол/, създадена през април-1947 г. в Париж. Безусловното изискване обаче е да имаме национална федерация или друга самостоятелна структура за развитие и ръководство на волейбола.
Това налага, а силният политически авторитет на Ж. Колев спомага през есента 1947 г. волейболът да се обособи в отделна административна единица.Така е създаден първообразът на БФВ, който за малък период дори носи и гръмкозвучащото име Централен комитет по волейбол. Председател е Ж. Колев, секретар Д. Константинов, председател на съдийската колегия К. Бушев, а треньори на националните отбори са: В. Анков на мъжете и Д. Печеняков на жените.
КИРТ престава да съществува и се създава НФС /Народен физкултурен съюз/, с комитети по 10 вида спорт. Прецедент става в края на първенството на страната за мъже, през октомври-1947 г. в Пловдив. Финалната среща е между отборите на „Чавдар” /София/ и „Чавдар”/Пазарджик/. Столичани напускат терена преди да е започнал мачът, защото оспорват големината на топката. Съдията Веселин Темков /бъдещият известен треньор по баскетбол/ отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за отбора от Пазарджик, който става шампион.
В Тирана са Балканосредноевропейските игри, където отборите ни са на 3-то място, след Югославия и Румъния. Любопитен факт е, че сред бронзовите ни медалистки там са и известните ни националки по баскетбол Калинка Симанова и Добринка Джамбазова.
Особено важна година за родния волейбол е 1948, с идването у нас на известния руски специалист Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на съвременния волейбол с проведения курс в София.
През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ /Републиканска секция по волейбол/. Тя е създадена на учредително събрание на 12 юли, с председател Ж. Колев и няколко комисии. Същата година България е приета за член на ФИВБ. На първия световен шампионат за мъже в Прага нашият отбор заема 3-то място, след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Полша, Франция и др.
Тези бронзови отличия са първите световни медали за родния спорт! Ето първопроходците за следващите значими международни успехи на родния волейбол: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Др. Стоянов, Г. Коматов, М. Димитров, Т. Симов, П. Пондалов, Б. Мошелов, Г. Хаджипетров, К. Баджаков, Ст. Кърджиев и Б. Владимиров, с треньор В. Анков и помощник М. Стоилов. След световното първенство, Ж. Колев привлича на работа в РСВ К. Шопов, Др. Стоянов и М. Димитров.
В началото на януари-1958 г., се провежда учредителният конгрес на БСФС, с първи председател Лъчезар Аврамов. Тогава републиканските секции по различните видове спорт се преобразуват във федерации.
Първият клубен турнир за КЕШ /Купа на европейските шампиони, днешната Шампионска лига ИНДЕЗИТ/-мъже е за сезона 1959-1960 г.
Нашият първенец „Левски” достига до ½-финал.
София е домакин на първата си лятна Универсиада-1961 г., с второ място и сребърни медали за българските отбори, мъже и жени.
Първият турнир за Световната купа-мъже е във Варшава-1965 г., с 9-о място за България.
Освен с престижното си място в света, българският волейбол е високо представен и в ръководството на ФИВБ (от 1953 г.). Дългогодишен заместник-генерален (от 1955 г.), а накрая и генерален секретар (до 1980 г.) на международната федерация е Ангел Бързашки – председател на БФВ. По негово време в София се издава официалният бюлетин на ФИВБ. През 1976 г. мъжкият отбор на ЦСКА стана носител на КНК /Купа на носителите на купи, днешната Купа на Европейската конфедерация/.
На следващата година женският състав на ЦСКА спечели КНК.
На следващия световен шампионат, в Рио де Жанейро-1990 г. Д. Тонев е обявен за най-добър блокировач, а отборът ни е на 5-о място, след Италия, Куба, СССР и Бразилия.
Първото ни участие в най-комерсиалното състезание за мъже, Световната лига е през 1994 г., с 4-то място, след Италия, Куба и Бразилия.
Коментарите са затворени.