Дали някой си спомня пътуванията с влакчето „Анхиало експрес“ между Бургас и Анхиало (Поморие), сега останали само спомени и тук-таме част от забравен релсов път? Било е доста отдавна, а сега от жп линията е останала скромна част, която вероятно не се използва. Точно такъв стар железен път пресякохме до Атанасовското езеро, северно от Бургас.
Така започва разказът на фотографа Андрей Андреев, озаглавен „Бургаските солници – да се осолиш и накаляш“, публикуван в блога му.
Тук влакчето е минавало по Атанасовска коса, един километър дълга пясъчна ивица между морето и езерото, и тук е била първата спирка на „Анхиало експрес“ след потеглянето му от гарата в Бургас. Разхождайки се по ивицата земя няма да се досетиш, че тук е минавал влак – всичко е ново и подредено, има прекрасна алея за велосипедисти и пешеходци, продължава да разказва Андрей Андреев.
Но да оставим носталгията за по-възрастните, без да искам никого да обидя, и да паркираме колата, точно до един изоставен военен бетонен бункер, докъдето стига и новата алея (през 2014г. я нямаше). Бургаските солници – това е днешната дестинация – едновременно екзотична и всъщност доста популярна, и както разбрахме – лесно достъпна. Все по-трудно е да попаднеш на такива места в наши дни – запазили екзотиката и в същото време лесни за посещение и не на последно място – безплатни. Бургаските солници далеч не са само място за индустриално добиване и производство на сол. Те привличат интереса на посетители с най-различни интереси – на любители на птиците и природата, на търсещите екзотични развлечения, на хора със здравословни проблеми, които неведнъж са чували за прочутата лечебна кал и луга. Днес и ние се оказваме някъде измежду тези групи туристи и спираме на входа на солниците, където вече е полу-организиран паркинг за туристи.
Оттам нарамваме хавлиите, обличаме с много кривене и уж потайно банските и се отправяме към табелката „Охраняем обект! Влизането забранено! “. Вече никой не обръща внимание на тази табела, а търсим табелката „Към лугата“ и бързо я намираме. По дървени мостчета и тесни пътечки стигаме до „лугата“.
Черноморската луга се получава след изпаряването и концентрацията на солите в езерната вода, в случая на Атанасовското езеро. Лугата е с изцяло неорганичен състав – натриев хлорид, магнезий, калий, сяра и др. Лечебните свойства са много, прекопирам ги от информационната табела пред солниците: „Черноморската луга е с доказан медицински ефект – прилага се при лечение и профилактика на болести, свързани с опорно-двигателния механизъм, кожни възпаления и рани, разширени вени, настинки и простудни заболявания. Препоръчва се при артрози, артрити, тендовагинити, дископатии, изкълчване на ставите и ишиас. Добре е да се стои в лугата не повече от 20-30 минути, за да не се претоварва сърцето.“
Някъде в множеството статии за солниците и ползите от лугата и калта прочетох, че баните в бургаската луга са много по-полезни от тези в Мъртво море, ако изобщо е необходимо да се прави сравнение. Като човек, посетил миналия месец прословутото Мъртво море в Израел, мога да направя реално сравнение и да кажа, че преживяването в нашите си солници е доста по-приятно. В Мъртво море водата „щипеше“ много повече, бе много неприятно да си намокриш и очите и устата, а на Черноморската луга е с по-хубав цвят, освен, че е по-приятна. И на двете може да се носиш на повърхността. И след Черноморската луга, освен, че имаш зрънца сол по тялото, кожата ти е приятно мека. И тук, както и на Мъртво море можеш да се омажеш с лечебна кал. Е, разбира се, Мъртво море е много екзотично и със своя особен чар и пак бих го посетил.
Лечебната кал на черноморските солници е също много полезна. И тук ще цитирам табелата, тези неща не мога да си ги измисля: „Лечебната кал е утаечен продукт на затвореното солено езеро, тя е чиста и хомогенна, с тъмносив до черен цвят и мирис на сероводород от множеството гниещи микроорганизми. Съдържа неорганични съставки като силикати, пясъци, гипс, железни и алуминиеви съединения, различни хидроокиси и соли. Този състав се е образувал с хилядолетия от гниенето на едноклетъчни организми, водорасли, риби, раци, миди. Един сантиметър лечебна кал се образува за минимум една година. Същността на калолечението е комплексно въздействие върху цялата периферна нервна система. Топлинните й свойства разширяват съдовете и отварят нови капиляри. Така намалява отокът и болката, зарастват и се заличават белези от рани, подобряват се обменните и регенерационните процеси. Освен че лекува, калта разкрасява и подмладява, защото през кожата преминават калций, йод, фосфор и др. Лекува почти цялата гама от кожни болести, артрити, дискови хернии, гинекологични проблеми, плексити.“
И след като се нацапате с кал отивате до брега на морето, препичате се докато калта изсъхне и вече освежени и подобрени се изкъпвате в солените води на Черно Море. Тук плажната ивица е много малка и с чист черен пясък, богат на минерали (съдържащи примеси на желязо), и пясъкът е много полезен.
Сегашното ни посещение на солниците бе доста образователно и се радвам, че го направихме, въпреки че се получи импулсивно и непланирано. Научих всички тези полезни неща за българската черноморска кал, а заедно с тях и любопитни подробности за миналото на този район.. Чудесно впечатление ми направи и това, че се изгражда нова алея между Бургас и Сарафово за пешеходци и велосипедисти, изобщо забелязахме купчина нови положителни промени само в последната година.
Друга добра новина е, че достъпът до лугата и лечебната кал е свободен и лесен. От Бургас може да си направите приятна разходка покрай брега на Черно море от Северния Бургаски плаж към Сарафово. А ако искате да стигнете с кола, има отбивка по главния път между Бургас и квартал Сарафово, след нея карате към морето към южните солници.
Солниците са прекрасни р рано сутрин и привечер, с красива гледка към Бургас.