Чужденците луднаха по Боянската църква

wikipedia

wikipedia



Общо 278  949 е броят на посетителите, които през 2015 година са разгледали и оценили уникалните колекции на Националния исторически музей (НИМ).

В това число влизат и Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон” – един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, включен през 1979 г. в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО, Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“ – забележително творение на българската архитектура и стенопис от ХІ в., поради което църквата „Св. Йоан Богослов“ е обявена за културна ценност с национално значение, Музей „Параход „Радецки“ – Козлодуй, както и църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – с. Добърско – изградена през 1614 г. като трикорабна базилика от майстори от прочутата Добърска школа, със запазени стенописи от 17-ти век, пресъздаващи библейски сцени, образите на светци и светици, местни легенди.

Най-посещаваният филиал на НИМ отново е Боянската църква – статистиката сочи, че през 2015 година тя е била разгледана общо от 49 692 души. Отново се забелязва и тенденцията, че чужденците проявяват значително по-голям интерес към Боянската църква, в сравнение с този на нашите сънародници – посетителите от чужбина през 2015 г. са били близо три пъти повече от броя на българите, пожелали да се запознаят отблизо с този великолепен наш средновековен паметник, намиращ се под закрилата на ЮНЕСКО.

На сериозен интерес се радва и филиалът на НИМ в малкото село Добърско, разположено на 15 км от Разлог – уникалната средновековна църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, включена в списъка на стоте национални туристически обекта. През 2015 година с нейните смайващи стенописи са се запознали общо 35 045 души.

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1614 г., но има предположения, че годината на строителство й е още по-ранна. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма в Добърско го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. Църквата е малка трикорабна базилика, със семпла архитектура. Този факт има своето обяснение със забраната да се строят големи християнски храмове по време на османското владичество.

Добърчани направили малка църква, подобна на жилищна сграда, вкопали я наполовина в земята и това й позволило да оцелее през вековете. Църквата е дълга 8.37 м, широка е 6.50 м, а най-високата й част е от 5.20 м. Вместо нормалното за епохата просто еднокорабно пространство, строителите изградили сложна трикорабна базилика.

Добърчани компенсирали скромния външен вид на църквата с вътрешната й богата украса – посетителите се впечатляват от богатите фрески и от образите на десетки библейски и местни герои и светци. В църквата няма и един сантиметър стена, който да не е изографисан. Доминират светците войни като св. Димитър, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат и др.

Фреските, които майсторите са изографисали, са наистина впечатляващи. Най-интересната от тях е сцената „Преображение Господне“, представяща Исус Христос като астронавт. Той отлита към небето в тяло, наподобяващо съвременна космическа ракета, от която изтича огън, както става при изстрелването на сегашните космически апарати. Под краката на Христос се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата.

Много точно са изографисани и аеродинамичните форми на летателния апарат. В идеално състояние е и другата уникална икона – „Божието възкресение“. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в своеобразна космическа капсула, подобна донякъде на тези, с които астронавтите се връщат на земята.

НИМ

НИМ

Уникалните стенописи от години карат историците да гадаят. Част от теориите наблягат на модернистичност, а много от стенописите са наистина странни, нетрадиционни. Според някои описания ореолите на светците наподобяват шлемове, а част от тях са със западно въоръжение – алебарди и шлемове. Любопитно е, че църквата е построена така, че представлява естествен климатик, който и през зимата, и през лятото поддържа температура в достатъчни амплитуди за съхранението на стенописите.

До храма има и красива градина с много цветя, там се намира и лековит малък извор. Легенда разказва, че ослепените български войници на цар Самуил след битката при с. Ключ през 1014 г. са основатели на селото. Има предание, че Самуиловите войници на връщане от битката, довела до ослепяването им, попаднали на лековития извор и част от тях останали там, за да се лекуват.

Създаден през 1973 г., Националният исторически музей съхранява над 650 хиляди паметници на културата и е един от най-големите исторически музеи на Балканите. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб.

Основната му цел е в контекста на европейската история да представя историята на днешните български земи от праисторическо време до наши дни. В залите на НИМ са изложени в оригинал уникални културни ценности, като сред тях са предмети на изящното изкуство, археологията, етнографията и историята, представящи световни цивилизации отпреди 8 000 години до наши дни. Огромният археологически и исторически архив, който формира колекциите на НИМ, са и неговото най-голямо богатство.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.