www.cwsp.bg
Мария Георгиева Атанасова е първата българка граждански пилот, както и първата жена командир на самолет тежък тип в света. Тя е родена през 1926 г. и „остана на небето” завинаги през 2000 г.
Амбициозната Мария се записва в курс за моторно летене, тъй като няма възможност да влезе във Военно-въздушното училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия. Там все още отказват да обучават жени. С голямо желание и постоянство в исканията си обаче, по нейно настояване правилникът е променен и тя завършва през 1950 г. с още 12 момичета.
До 1952 г. Атанасова е работила като инструктор, след което завършва школа за пилоти-изтребители. От 1953 до 1974 г. българката лети като пилот и командир на „ЛИ-2“, „ИЛ-14“, „ИЛ-18“, „ТУ-134“ по маршрутите на БГА „Балкан“.
В началото поема вътрешните линии в стопанската авиация, а по-късно и международните.
Мария е единствената жена-летец в света, приземила тежък пътнически турбовитлов самолет „ИЛ-18“ на лондонското летище „Хийтроу“ със 73 пътници на борда. Близките ѝ споделят, че въпреки славата, винаги е страняла от светската суета.
Като дългогодишен професионалист, смелата дама е попадала в много различни ситуации, носещи огромна доза напрежение и изискващи силна концентрация. Въпреки че е представителка на нежния пол, тя винаги е била безкрайно силна, самоуверена, волева и никога не е допускала емоциите да влияят на важните решения, които професията ѝ изисква ежедневно.
www.cwsp.bg
Сблъсъкът с природни стихии и феномени не е нещо, което може да изкара Мария извън релси. Опитът и силната психика винаги са ѝ помагали да овладее ситуацията безпроблемно. Кацала е не веднъж в какви ли не условия – на сняг, само с един работещ двигател, но за щастие, винаги успешно.
Особено опасно било навлизането в буреносен облак. Веднъж точно до кабината проблясва мълния. И помощник-пилотът твърди, че това са извънземни. Въздушната фурия реагира крайно по мъжки и удря шамар на колегата си. После обаче вижда очите му – човекът бил направо ослепен от силната светлина и вцепенен, сякаш не на себе си. След като стъпват на твърда земя, Мария веднага събира подчинените си мъже, за да им обясни, че трябва да затварят очи, щом чуят грохот.
Желязната психика и физика на достойната за уважение жена-летец не я изоставят до края на стойностния ѝ живот.
1 коментар
Чудесен текст, но се е получило малко странно, че едва ли не е „изключение“ и че е успяла ВЪПРЕКИ едва ли не тъжния факт, че е родена жена. Какво значение има, че е жена? Разбира се, че няма да позволи да й влияят емоциите, тя е била професионалист. Разбира се, че е борбена, интелигентна и интересуваща се от летенето, това не е причинно-следствена връзка от пол.
Предполагам, че не сте го имали предвид в този смисъл, но за съжаление крайния ефект е, че звучи така. :)