Дюни – един феномен, заплашен от изчезване!

дюни




Във физическата география дюна се нарича пясъчен хълм, създаден от ветрови процеси. Голите дюни променят местоположението и размера си под въздействието на вятъра.

В някои крайбрежни райони има една или повече редици дюни, успоредни на брега, непосредствено зад плажната ивица. В тези случаи те са важни за защитата на сушата от вълнението на морето при буря.

Макар че най-често срещаните дюни са крайбрежните, най-обширните територии, покрити с дюни, са в сухи райони във вътрешността на сушата, в леглата на някогашни морета или езера.

Видове дюни:

Сиви дюни

Неподвижни крайбрежни дюни, стабилизирани и колонизирани от много разнообразни тревни съобщества с преобладаване на многогодишни треви и често с участието на лишеи и мъхове.

Подтипове

Южни Понтийски сиви дюни – стабилизирани дюнни системи от съюза Sileno thymifoliae-Jurinion kilaeae. Представени са в България основно от асоциация Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris, разпространена на юг от устието на Камчия и разделяща се на различни варианти в зависимост от степента на споеност на пясъка и от овлажнението.

По-широко разпространена е типичната субасоциация, а субасоциация pancraietosum maritimae се среща главно по Южното Черноморие. По неспоените пясъци (склонове и гребени на дюните) се срещат повече едногодишни видове – Corispermum nitidum, Secale sylvestre, а по северните склонове много мъхове и лишеи – Cladonia foliacea, Syntrichia ruralis. Най-утъпканите и влажни пясъци са заети от асоциация Stachyo atherocalici-Caricetum ligericae.

Северни Понтийски сиви дюни от съюза Scabiosion ucrainicae. Представени са в България с асоциация Alysso borzaeani-Ephedretum distachyae, срещаща се северно от Дуранкулак. Представляват ниски, стабилизирани дюнни системи, покрити с многогодишна тревиста растителност. Разпространение в България: По цялото Черноморие, но предимно на юг от устието на р. Камчия – Шкорпиловци, к.к. Слънчев бряг, Несебър, Созопол, Ропотамо, Приморско.

Попадат в следните защитени зони за опазване на природните местообитания: „Плаж Шкорпиловци”, „Камчия”, „Плаж Градина – Златна рибка”, „ Караагач”, „Езеро Дуранкулак”, „Ахелой – Равда – Несебър”, „Поморие”, „Ропотамо” и „Странджа”, с обща площ на дюнните местooбитания – 357.02 хектара

А знаете ли колко вида пясъчни дюни има въобще в България? Седем вида! Ето ги и тях:

Зараждащи се подвижни дюни

Формирования на крайбрежието, отразяващи първите етапи на образуването на дюните. В тях се включват както типичната плажна ивица, почти лишена от растителност – асоциация Cakilo euxinae-Salsoletum ruthenicae, така и нейната по-издигната част, в основата на високите дюни, от ръба им към морето, където се развиват отворени съобщества –асоциация Xanthio italici-Leymetum sabulosi. Разпространение в България: Пясъчната плажна ивица на цялото Черноморско крайбрежие.

Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

Подвижни дюни с растителни съобщества от съюза Elymion gigantei, формиращи верига по посока на морето или система от дюнни вериги по крайбрежието. Срещат се предимно по Северното Черноморско крайбрежие, където процесите на стабилизация на дюните са възпрепятствани от тежката зима с бури и силни ветрове. Разпространение в България: Фрагментарно по цялото Черноморско крайбрежие, по-големи площи заемат по северното – дюните при Шабла, Крапец, Дуранкулак.

Облесени дюни

Естествени или полуестествени гори по Черноморското крайбрежие в района на големите дюнни ситеми. Горската растителност е разнообразна. Варира от граничните с дюните участъци на лонгозите с доминиране на Quercus robur, Fraxinus oxycarpa, Acer campestre go ксеротермни храсталачни гори пo високите сиви дюни по Южното Черноморие (Ропотамо). Там горите са със субсредиземноморски облик и с участие на видове като: Quercus cerris, Q. pubescens, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Ruscus aculeatus. Разпространение в България: Много ограничено по Черноморието – основно при Камчия и Ропотамо.

Влажни понижения между дюните

Влажни понижения в релефа на дюнната система, силно зависими от промяната на водното ниво. Разпространение в България: По цялото Черноморско крайбрежие, където има големи комплекси от сиви дюни

Панонски вътрешноконтинентални дюни

Вътрешноконтинентални дюни или греди от песъчлив льос и алувиални наслаги в големите низини край р. Дунав. На тези дюни съществува мозайка от различни съобщества – мъхове върху откритите песъчливи наслаги, съобщества на терофити, вкл. и множество рудерали, отворени и затворени, ксеротермни, многогодишни тревни съобщества. Разпространение в България: Срешат се в по-големите Крайдунавски низини – Бреговоновоселска, Орсойска, Островска, Карабоазка, Свищовско-Беленска (вкл. на о-в Белене) и др.

Панонски пясъчни степи

Степни съобщества върху споени пясъци по надзаливните тераси на крайдунавските низини, доминирани от средни или високи многогодишни туфообразуващи треви или полухрасти, заедно със свързаните с тях терофитни съобщества, включително с участието на мъхове и лишеи, развити върху подвижни пясъци – алувиални пясъци, субфосилна дюнна система. Разпространение в България: Дунавското крайбрежие – с. Арчар, Ломско.




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *