Много хора по света обичат да похапват мед. В България има много пчелари, които събират и продават мед. Качествата на меда са неоспорими и помагат винаги. За ползата от консумацията на мед няма нужда да се спори.
Но дали винаги, когато купуваме мед, се снабдяваме с качествен продукт? Или често ставаме обект на измами и ни пробутват фалшификат.
Ето как да различим истинския мед от фалшификата!
Цветът, ароматът и качествата на меда зависят от растенията, от които е събиран. Той е като ковчеже със съкровища, в което се съхраняват най-полезните вещества от цветовете.
Затова всеки вид мед си има специализация – например, акациевият облекчава стомашно-чревни проблеми, а липовият има антибактериално и противовъзпалително действие.
Това ценно качество обаче може да има и обратна страна. Например, медът от отровни растения като азалията е особено опасен. Той причинява силно опиянение, а понякога и смърт.
Пчелите обаче събират не само цветен прашец. Ако около кошера няма изобилие на цъфтящи растения те събират т. н. манна – сладък сок, които се отделя от някои дървета или по-рядко от секретите на други насекоми.
Той е тъмен на цвят и има специфичен аромат. Относно полезните му качества мненията са крайни.
Едни специалисти го обявяват за най-ценния продукт на пчелите, а други твърдят, че в големи дози може да бъде токсичен.
- Истинският мед е в течно състояние само през летния сезон. До два-три месеца след като е изваден от кошера той започва да се захаросва. Ако до зимата медът не кристализира, значи сте попаднали на фалшификат. Изключение прави само акациевият мед, които съдържа предимно фруктоза.
- Ако пчелите са били хранени със захарен сироп, медът е много светъл, няма аромат и вкусът му е накъртващо сладък.
- Ако медът се пени, когато го добавяте към напитката си, значи е незрял.
- Поставете лъжичка мед в чаша с вода. Ако тъмни частици се утаят на дъното й, значи медът е замърсен.
- Ако капнете мед и го разтриете между пръстите си, той лесно попива в кожата, което не може да се каже за подправения. При фалшифицирания мед структурата е груба, при разтриване е възможно дори да останат бучици.
- Пуснете хапка хляб в меда и след 8-10 минути я извадете. В качествения мед хлябът ще се втвърди. Ако обаче се е отпуснал и размекнал, значи медът не е натурален или съдържа захарен сироп. Често пъти към недозрелия мед се добавя захарен сироп, за да се постигне необходимата сладост.
- Вземете лист нискокачествена хартия, която добре попива влагата, и капнете върху нея мед. Ако той се разтече по хартията, образувайки влажни петна, или дори се просмуче през нея – това е фалшив мед. Сложете в чаша малко мед, залейте го с гореща вода, разбъркайте го и го охладете. След това капнете в чашата няколко капки йод. Ако разтворът посинее, значи в меда е било добавено нишесте, за да се постигне желаната гъстота.
- Ако в 5-10%-ен воден разтвор на мед се добави малко сребърен нитрат (AgNO3) и на дъното се появи бяла утайка – в меда е добавена захар.
- Вземете нагорещена тел – най-добре от неръждавейка, и я пуснете в меда. Ако на нея увисне леплива маса – пред вас е фалшификат, представян за мед. Ако телта остане чиста – медът е натурален, т.е. пълноценен.
- Разтворете мед във вода (1:2). Разтворът на фалшифицирания мед ще бъде мътен, преливайки в различни цветове, а след известно време ще се появи утайка. Всичко това е поради добавяне на различни вещества – нишесте, брашно, дори тебешир. Капнете в утайката няколко капки оцет. Ако шупне и започне да се пени, можете да сте сигурни, че този мед е преди всичко продукт на човешка намеса.
