„Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би, тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие.“
Антон Дончев, из „Време разделно
Думата „крепост” извиква в съзнанието ни представата за огромни стени, укрепени високи порти, кули, ниши, ровове и зъбери. Да, крепостта е това, с други думи, укрепено отбранително военно съоръжение, строено предимно през Античността и Средновековието. Късната античност (ІV–VІ в.) е период, в който са изграждани усилено отбранителни съоръжения и мощни крепости, разположени на стратегически позиции, а градовете са укрепвани с крепостни стени.
Античните крепости са важен елемент от отбраната на Средновековна България и неделима част от наследството ни. Крепостите са били необходимост за много градове за защита от вражески армии, набези и агресори. Често изграждани във високата част на градовете за по-добра видимост на района, те спасяват милиони българи при войните с византийци, кумани, авари, хазари, татари, узи, печенеги и унгарци. Много от тези крепостни стени са имали важни символични функции, представляващи независимостта на общностите и техния статут.
Макар крепостите да са символ на могъщество, авторитет и величие, от над 6 000 крепости, 95% са останали като основи в земята или метър два от нея, потънали в храсти и треви. Повечето крепости са били изоставени и рухнали под тежестта на времето. Някои от тях са съборени от земетресения, други поради изветряване на хоросана, а трети са разглобени, за да се използват като строителен материал. Много от крепостите са били разрушени от турците по време на османското нашествие на Балканите.
Днес, чрез хората, заели се да реставрират историята, можем да се докоснем великолепието на Античността и епохите след нея. В реставрираните крепости ние не можем да видим чистата истина, но виждаме символа. Тези символи на културно-историческата памет са преживели хиляди години и са претърпели многократни превъплъщения. Всяка цивилизация, която е преминавала през земите ни, е налагала своята архитектура, като се е стремяла да заличи тази преди нея.
Археолозите чрез реставрацията разкриват именно онзи деликатен момент на вплитането на различните цивилизации и откриват сцената на вековете, върху която се е формирала и нашата идентичност. Основният принцип в реставрацията е да се запазят естетическите и исторически стойности на оригинала, често разрушени, скрити и обезобразени. Именно автентичността превръща културното ни наследство в безценно историческо свидетелство.
С голяма стойност като археологично наследство и архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в България е наскоро реставрираната и укрепена късноантична римска и средновековна крепост “Хисарлъка”. Строена във времена на нашествия, крепостта се намира на най-високата равнинна част на едноименния хълм Хисарлъка, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил.
От археологическите източници става ясно, че крепостта е строена и надстроявана през няколко различни исторически епохи. Археологическите проучвания на крепостния хълм са започнати от акад. Йордан Иванов още през 1906 – 1907 година. Проучванията продължават през 60-те години на ХХ век с участието на арх. Юлий Фърков, като през 1968 – 1973 г. е направена консервация.
Възстановителните работи на крепостта започват на 20 юли 2014 г. с одобреното финансиране от над 4 милиона лева. Крепостта е реставрирана със средства по публичната инвестиционна европейската програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Реставрацията е по проект на арх. Юлий Фърков и екипа му, който включва частично възстановяване на крепостните стени и три от бойните кули с височина 14 метра, в които ще се изложат музейни експонати и ценни артефакти, намерени в района при проучването му.
Възстановени са и основните порти на крепостта. Също така е предвидено голяма част от крепостта, която в средновековието е била и резиденция на владетеля Константин Драгаш – да се възстанови в първоначалния й вид, с който оцелява до 14 век.
Заедно с реставрацията на крепостните стени е изграден и лапидариум и театрон с 300 места в северната й стена, от която се открива приказна гледка към града.
Използвани са автентични камъни от самия комплекс и римски тухли. Арх. Фърков няколко пъти е нареждал да се разрушат някои изградени части, защото не пасвали на визията на римска крепост и лично е проверявал надграждането и реставрирането. Тук няма място за претенции, че е „бутафорна“ крепост, такива твърдения са недопустими и неоснователни, както е с някои други древни комплекси в страната.
Според археолозите около крепостта са открити едни от най-ценните находки в тази част на страната, макар че е изследвана само малка част от тази зона. При реставрацията са намерени и огромни делви, в които защитниците на града са държали храни, жито, продоволствия.
Античната средновековна крепост „Хисарлъка“ има богата и интересна история. Тя е свидетел на едни от най-бурните и славни периоди в историята на тези земи, включително Първата и Втората български държави. Крепостта е изградена около 360-та година, през втората половина на IV век и началото на V век, предназначена за допълнително осигуряване срещу вражески набези и варварски нашествия.
Крепостната стена е обхващала цялата площ на Хисарлъка. Факт е, че крепостта се запазва дълго време чак до ХV –ти век (използвана през Античността и Средновековието), но по време на османските нападения, тя е съборена почти до основи.
Междувременно укреплението търпи постоянни промени в архитектурното си устройство. Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, отбелязани с покачване на нива, преустройства на порти и други ремонти. Първите най-значителни преустройства на крепостта са след хунските нашествия и по времето на византийския император Юстиниан 1 (527-565г.), през 6 век, за което са намерени писмени сведения от античния писател Прокопий Кесарийски (ок.500 – ок.565).
Френският пътешественик Луи Огюст Феликс Божур, който е минал през България през 1794-1799 г. и имал интерес към крепости и битки дава кратки сведения в пътеписа си и за крепост “Пауталия-Велбъжд”: „Гюстентил (дн. Кюстендил), … е град със 7-8 000 жители, разположен край един приток на Стримон в долина богата на пасища… Градът е построен на склона на една планина, на чийто връх има крепост, и самия той е обграден със стена с бойници, отстрани с квадратни кули, високи 40 стъпки, от които може да се дават изстрели на три етажа, вкл. тези от платформата или най-торния етаж… интересни за „противоразбойническите“, а и другите крепости“.
В миналото крепостните стени са обгръщали целия хълм, чиято дължина е била около 442 м. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока югоизток-северозапад, със размери 117-175 м. и укрепена площ приблизително 21,17 дка. Самата крепостна стена е с денивелация между отделните „пасажи“ от 29,13 метра, които лесно се преодоляват със стъпала. В зависимост от терена ширините на стената варират от 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата им височина е 10 м., а височината на кулите – 12 м.
Формата на укрепената площ и местоположението на укрепителните съоръжения не са съобразени с класическите принципи на фортификация, а следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са ситуирани четиринадесет кули (кръгли, триъгълни и правоъгълни), две порти и пет потерни. На източната стена близо до главния път е най-главната и най-широка порта. Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие е преустроена на спускаща се, а накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са тесни, с гранитен праг и врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна и са разположени в непосредствена близост до кулите, които ги охраняват. Техниката на градеж е „opus mixtum” – смесена зидария с ритмично сменящи се каменни блокове и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли и спойка от хоросан със счукани тухли.
Нетипичните конструктивни решения, съчетанието на различни строителни материали и техники, интересната и неправилна архитектура, ценните археологични паметници, съчетани с вековна букова гора и чист планински въздух, са фактори, които правят крепостта интересна и интригуваща дестинация.
„Акропола на Пауталия” с римско самочувствие предлага удивителна панорамна гледка към Кюстендил и цялата котловина.
Издигната като царска корона над града, тя привлича все повече туристи, както и много млади двойки, решили да сключат брак сред този архитектурен ансамбъл и антична атмосфера.
Неслучайно тук на хълма Хисарлъка и в града са правени снимките на голяма част от българските филми. Кюстендил е античен (вечен) град с над 8-хилядна история и 2-хилядна градска традиция. Разположен на важен кръстопът, градът разполага с природни условия и инфраструктура за оздравителни процедури и почивка край горещи минерални извори.
Надпис от римско време в един от най-прочутите минерални курорти на Европа гласи, че римските войници се лекуват там, в Бат, а офицерите – в Пауталия. Императорите Улпий Траян и Марк Аврелий, които след като били излекувани, на това място изградили най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров, след тази в Пелопонес (Епидавър), храм паметник на бога Асклепий (Асклепион, чиито руини и до днес са интересен археологически експонат за туристите на град Кюстендил). Носи се легенда, че самият римският император Константин Велики се е възползвал от лечебните свойства на минералните извори в този район.
Историята, археологическите находки и живописната природа пленяват и са магнит за всички посетители на Кюстендил.
Парк „Хисарлъка“ в непосредствена близост до античната крепост, предлага невероятни условия за отдих и туризъм сред кристалния въздух, свежата зеленина на гората, каменните чешми, спортните площадки и алеи, “Пътеката на здравето”, “Алеята на любовта”, беседките, зоопарка, къщичката на „Баба Яга“ и заведенията за хапване и пийване.
„Акропола на Пауталия” на хълма е само част от богатството на културно-историческото наследство на този край. В града могат да се видят още доста исторически и археологически паметници – Римските терми, величествена Римска водолечебница и храм на бога на здравето Асклепий (построена 2-3 век), Дервиш баня, Чифте и Алай баня, Археологическият музей (Ахмед бей джамия), отбранителната Пиркова кула, Художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора”, възрожденска църква „Свети Мина“, средновековна църква “ Св. Георги”, митрополитска църква „Успение Богородично“ (изградена през 1816 г.), църквата „Св. Димитър“ (1866 г.), къщата музей „Ильо войвода“, къща – музей „Емфиеджиева къща“, Лекарската къща, Къщата на Прокопиев, старото училище (1849 г.), Железният (Женският) мост и още много други емблематични обекти за посещение.
Ако сте почитатели на културния туризъм, СПА процедурите, полети с парапланер, велосипеден туризъм и красивата природа, трябва да посетите този град, незаслужено останал извън светлините на прожекторите, получил безусловен приз за най-зелен град в България през 2014 г.
