Питали ли сте се дали всичко има обяснение, дали това, което се случва или ще се случи, има взаимна зависимост, дали можем да пресметнем и предвидим някои събития?
Нека започнем с това – задават се отново избори, което не е лошо според теоремата за „безкрайната маймуна“. Вероятно мнозина са чували за нея. Същността й се заключава в следното: маймуна, която по случаен начин удря по клавишите на пишеща машина неограничено количество време, рано или късно ще напечата всеки текст – например, “Аз съм българче“.
Впрочем, ако времевият период действително не се ограничава от никоя цифра, маймуната със сигурност ще напише „Хамлет“. Разбира се, при условие че за това време тя е жива и здрава, машината не се счупи и хартията не свърши.
Мисля си, дали използвайки тази теорема, можем да кажем, че ако в България има достатъчно избори за парламент, в един неограничен от времето момент, със сигурност, можем да твърдим, че ще бъде направен правилният избор.
И тук се питам за правилните избори в нашия живот. Какво е да постъпиш правилно? Дали правилната постъпка е само теория на вероятностите?
Дали е лесно да победиш лесния избор? Вглеждайки се в себе си, да надделееш над „моментното правилно“ и да погледнеш напред. Понякога отговорът е в това да си поставяш въпроси и да не търсиш отговорите на момента, тъй като моментът е илюзия и времето е измерение,което е измислено от хората. То, времето не може да обясни избора.
Изборът като функция на времето е неясен, понякога ти трябват 2 секунди, за да се насочиш към правилната посока, понякога мъдреците за цял живот не могат да намерят отговора и се научават да живеят по-дълго и отговора ги убива.
Кое е правилно – да търсиш отговори или да поставяш въпроси? Дали поставянето на ясни въпроси е по-силно от отговорите? Но да минем към следващото математическо обяснение, за политическото равновесие в момента.
Така нареченото “равновесие на Наш“: В теория на игрите, “равновесието на Наш“ е концепция за решението на игра, включваща двама или повече играчи, при което всеки от играчите знае равновесните стратегии на другите и никой от играчите не може да спечели преднина, ако промени едностранно само собствената си стратегия. Решението носи името на американския математик Джон Нaш, който първи го идентифицира като важна постановка в теория на игрите.
Накратко, А и Б се намират в „равновесие на Нaш“, ако А следва най-благоприятната за себе си стратегия, предугаждайки действията на Б, а Б следва най-благоприятната за себе си стратегия, предугаждайки действията на А. Често до „равновесие на Наш“ достигат компаниите, които се конкурират активно на свободен от картели и монополи пазар.
Обаче „равновесието на Наш“ не води непременно до най-благоприятен изход за всички участници в играта. Класически пример за субоптимален изход при „равновесие на Наш“ е „дилемата на затворника“.
В много случаи играчите биха могли да подобрят изхода от играта за себе си, ако се координират и споразумеят да следват стратегия, различна от „равновесието на Наш“. Струва ми се, че вече сме точно пред този казус в моментната политическа ситуация, а именно – „дилема на затворника“…
Продължението може да прочетете в блога на Димитър Тодоранов.