Как една маймуна може да напише „Аз съм българче“?

003394a

Питали ли сте се дали всичко има обяснение, дали това, което се случва или ще се случи, има взаимна зависимост, дали можем да пресметнем и предвидим някои събития?

Нека започнем с това – задават се отново избори, което не е лошо според теоремата за „безкрайната маймуна“. Вероятно мнозина са чували за нея. Същността й се заключава в следното: маймуна, която по случаен начин удря по клавишите на пишеща машина неограничено количество време, рано или късно ще напечата всеки текст – например, “Аз съм българче“.

Впрочем, ако времевият период действително не се ограничава от никоя цифра, маймуната със сигурност ще напише „Хамлет“. Разбира се, при условие че за това време тя е жива и здрава, машината не се счупи и хартията не свърши.

Мисля си, дали използвайки тази теорема, можем да кажем, че ако в България има достатъчно избори за парламент,  в един неограничен от времето момент, със сигурност, можем да твърдим, че ще бъде направен правилният избор.

И тук се питам за правилните избори в нашия живот. Какво е да постъпиш правилно? Дали правилната постъпка е само теория на вероятностите?

Дали е лесно да победиш лесния избор? Вглеждайки се в себе си, да надделееш над  „моментното правилно“ и да погледнеш напред. Понякога отговорът е в това да си поставяш въпроси и да не търсиш отговорите на момента, тъй като моментът е илюзия и времето е измерение,което е измислено от хората. То, времето не може да обясни избора.

Изборът като функция на времето е неясен, понякога ти трябват 2 секунди, за да се насочиш към правилната посока, понякога мъдреците за цял живот не могат да намерят отговора и се научават да живеят по-дълго и отговора ги убива.

Кое е правилно – да търсиш отговори или да поставяш въпроси? Дали поставянето на ясни въпроси е по-силно от отговорите? Но да минем към следващото математическо обяснение, за политическото равновесие в момента.

Така нареченото “равновесие на Наш“: В теория на игрите, “равновесието на Наш“ е концепция за решението на игра, включваща двама или повече играчи, при което всеки от играчите знае равновесните стратегии на другите и никой от играчите не може да спечели преднина, ако промени едностранно само собствената си стратегия. Решението носи името на американския математик Джон Нaш, който първи го идентифицира като важна постановка в теория на игрите.

Накратко, А и Б се намират в „равновесие на Нaш“, ако А следва най-благоприятната за себе си стратегия, предугаждайки действията на Б, а Б следва най-благоприятната за себе си стратегия, предугаждайки действията на А. Често до „равновесие на Наш“ достигат компаниите, които се конкурират активно на свободен от картели и монополи пазар.

Обаче „равновесието на Наш“ не води непременно до най-благоприятен изход за всички участници в играта. Класически пример за субоптимален изход при „равновесие на Наш“ е „дилемата на затворника“.

В много случаи играчите биха могли да подобрят изхода от играта за себе си, ако се координират и споразумеят да следват стратегия, различна от „равновесието на Наш“.  Струва ми се, че вече сме точно пред  този казус в моментната политическа  ситуация, а именно – „дилема на затворника“…

Продължението може да прочетете в блога на Димитър Тодоранов.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×

Общ регламент за защита на личните данни

Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се определят правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, може да се запознаете с новите правила на LittleBG за съхранение на бисквитки. Моля запознайте се с тях, за да продължите да използвате нашият уеб сайт.