Как работи българинът в чужбина?

чужбина

Много българи в последните години търсят изход извън родината. Безперспективността, липсата на нормални условия на живот, постоянната несигурност както в професионален, така и в личен план, ги кара да напускат България в стремежа си да бъдат оценени и да живеят нормално…

Пътят към чужбина в повечето случаи също изобщо не е лесен.

Като начало е добре да бъде направено известно разделение между типовете хора, които напускат страната, според образованието и целите, които преследват. Условно българските емигранти могат да бъдат разделени на три големи групи.




Първа е групата на членове на тукашни заможни семейства с незнайно как натрупан капитал. Най-често изпращат децата си да учат на Запад, с цел престижно образование, плащайки десетки хиляди за семестър. По-възрастните членове понякога решават да прекарат старините си спокойно някъде навън. Изнесли са и доста капитали в чужди земи. Тази група е най-малобройна. Защо се стартира с нея ли? Това са виновниците за „живота в чужбина„. Виждайки положението, за което са допринесли значително, те предпочитат да се махнат, а имат и финансовата възможност да го направят. Техният живот в чужбина обикновено е една добре обезпечена идилия.

Втората обособена група са българските граждани, които заминават с цел извършване на престъпления или използване на социалната система на някои от западноевропейските държави. Кражбите на коли, обирането на банкомати и сметки, точенето на помощи, просията, трафикът на момичета и дребното джебчийство. Животът в чужбина за тези хора не се различава особено от този в България. Тази група е втора по численост отзад напред, но създава почти целия имидж на българите зад граница, защото остава в съзнанието на европейците като българи, за които България не е в Шенген, а тази, за която съобщават по новините.

Третата и най-голяма група е съставена от онези, които търсят нормална държава, в която да бъдат зачитани и да не изнемогват. Това е основната част от българите, които живеят извън пределите на родината. Условно могат да бъдат разделени на две подгрупи:

– хора с образование, или отишли да придобият такова, с цел професионално развитие
– такива, които просто искат да имат нормална работа, заплащане и социална сигурност.

Всеки българин има такива познати и приятели. Тези хора са читави и трудолюбиви. Причината да напускат родината е самоуважението им. Желанието да могат да предоставят на децата си нормален живот, да бъдат оценени по достойнство, да не умрат преди пристигането на бърза помощ и т.н. Те упражняват различни професии – от чистачи, берачи и продавачи, през компютърни специалисти до финансисти. Обикновено стартират трудно. Децата от почтени семейства учат и работят, освен това имат студентски кредит и отделно родителите им са теглили такъв, с идеята да ги „направят хора“.

Емигрантството е свързано с много носталгия и самота. Разликата между това да потърсиш работа в друг град в родината и да го направиш в чужбина, е огромна. Тук в повечето случаи можеш да се прибереш или някой да ти удари едно рамо. В чужбина, когато закъсаш, си сам. Или например с още един… Може би още по-изпаднал. Изпитанията, през които минават тези хора, в търсене не на мечтания, а на средностатистически живот, са многобройни и тежки.

Както от емигрант до емигрант има огромна разлика, така и „чужбина“ също е многозначно понятие. От Гърция, през Германия, до САЩ, разликата е огромна. Типичните за региона национализъм и дискриминация, сънародниците ни търпят като нискоквалифициран персонал в Гърция, чийто народ не ни превъзхожда по нищо. Това е държава, известна в последните години с финансовата криза, която преживява. И все пак в нея се живее в пъти по-добре, отколкото в България. Контингентът от българи там е съставен предимно от селскостопански работници и домашна прислуга.

В Западна Европа българинът е един източноевропеец, дори по-лошо – един балканец. Тези западни „царе на толерантността“ автоматично го причисляват като втора ръка човек. Професиите, които работят сънародниците ни, варират от всички видове висша професионална реализация, най-вече на хора, завършили на място, до всички видове обща работа. За да те приемат като равностоен служител и човек, доста често се налага с години да работиш упорито и да надминаваш местните специалисти по повечето професионални параметри.

В САЩ нацията е сглобена на особен принцип. Това са хора, населяващи тази територия и следващи капиталистическите принципи. Там в повечето случаи няма предразсъдъци на база националност, освен може би към латиносите. Българинът е работлив, досетлив и пресметлив. Поставен в нормални условия, той може да постигне много. Именно затова Щатите са една от най-предпочитаните дестинации.

Макар и свързан с много трудности, животът в чужбина изглежда доста по-приемлив за много от сънародниците ни. Налага им се да преминат през редица трудности – езикови, нормативни и културни, но въпреки това, тези изпитания сякаш са по-малкото зло пред живота в родната им страна. А когато навън ги попитат какво мислят за България, те отговарят с нещо, което само ние можем да си разберем: „Обичам родината, мразя държавата.“

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *