Най-големият износител на билки в Европа сме

билки

България практически е най-големият износител на билки в Европа. Формално лидерството е на Германия, но тя прави реекспорт на внесени лечебни треви, това каза за „Агрозона“ Марлена Стояновска, председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите.

Въпреки че сме най-значимият износител на Стария континент, у нас стратегията за развитие на бранша е остаряла и почти не се и прилага, стана ясно от думите й.

В страната мерките по отношение на билкарството са предимно рестриктивни – те целят опазване на околната среда, но по никакъв начин не е търсен и не е намерен балансът с бизнеса, коментира Стояновска и допълни, че е необходима разумна икономическа политика.

От асоциацията на билкарите са поставили писмено искането си пред МОСВ вместо таксите за природоползване да има годишен лицензионен билет за бране на билки. Това от една страна ще спести време и ще намали административната тежест, а от друга страна държавата ще получи повече приходи, казва Стояновска. „Това е нещо, за което ние безспорно ще продължим да се борим“, категорична е експертката.

Основно предизвикателство пред билкарството у нас е модернизацията на бранша и подобряване на материалната база на билкозаготвителите, понеже европейските и международни изисквания са се увеличили значително. В последно време се обръща изключително внимание на определени групи алкалоиди, които, ако присъстват в билките, впоследствие дават странични ефекти в лекарствата.
Допустимите нива на европейско равнище намаляват, посочва Стояновска.
Друг проблем пред билкарския бизнес в страната е липсата на сертифицирана лаборатория, чиито сертификати да се признават от Европейската общност.

Точни данни за количеството произвеждани билки у нас няма, по неофициална информация от производители се говори за 10-15 хил. тона годишно. Въпреки че липсват и официални данни за сумата, на която възлиза търговията с лечебните треви, с категоричност може да се каже, че тя представлява значителен валутен приход за страната ни, тъй като 80-90% от билките, отглежани у нас, се изнасят, каза Марлена Стояновска.




Основните ни пазари са страните от Европейския съюз – най-вече Германия, Италия, Франция, Испания. Родни билки обаче пътуват и към латиноамериканските държави, и САЩ. „Като цяло българските билки са добре познати и са ценени“, каза Стояновска.

Сред най-популярните лечебни треви са липата, ментата, маточината, лайката, шипката и копривата. С тях са заети и най-много площи у нас. Цената на билките зависи от конюнктурата на пазара, тъй като големи производители са и страни като Албания, Македония, Черна гора, Хърватска. Сред скъпите билки обаче са липовият цвят (8-9 лв за кг суха маса), цветът от бъз, лавандулата.

билки, коприва

Като видове билки диворастящите са повече, но по количество дивите и култивираните лечебни треви почти се уравновесяват. Видовете билки у нас са над 700, но тези със стопанско значение – около 300. Приблизително 100 от тях се изнасят.

В България пазарът на билки е сравнително малък и не може да поеме големи количества. Билкарството допринася към икономиката и като осигурява работа на хора от най-бедните слоеве от населението – роми, пенсионери, дори ученици. Както в останалите сектори на селското стопанство, така и при билкарството, все по-трудно се намира работна ръка.

Не са много на брой младите хора, които се ориентират към култивиране и производство на билки, каза Марлена Стояновска. „Това е по-скоро отрасъл, който предишното поколение развиваше по-активно“, коментира тя и посочва, че към момента тенденцията е по-скоро към свиване на производството, макар култивираните билки да се ползват от подпомагане по ОСП.

Въпреки това в страната се развива преработката на билки – увеличава се броят на производителите на български чайове и хранителни добавки, през последните години е добър и пазарът на билковите екстракти.

Интересът към родните билки у нас никога не е изчезвал, но напоследък той се засилва, стана ясно от думите на Стояновска. Що се отнася до районирането – ментата се отглежда най-много в Пловдивско, големи площи с маточина има в Северна България. Местата на отглеждане на лечебните треви зависят до голяма степен и от почвено-климатичните условия, които изисква всеки вид.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *