Млади българи учат англичаните на хорцата ни

млади българи

Български клуб, поставил си за цел да съхранява и популяризира в Англия родната култура, процъфтява в сърцето на Острова. Той действа под председателството на 20-годишен български студент в Уорикския университет. Всяка седмица членовете на клуба се събират да танцуват народни танци, а често организират и събития за промотиране на българската кухня, като възнамеряват скоро да отворят и за чужденци своеобразната си танцова школа.

Клубът дори влиза в топ 3 на най-впечатляващите организации според класация на Уорикския университет от над 200 взели участие в изложението в началото на годината. За първа година клубът разполага и с ежемесечен бюлетин с информация за български празници, обичаи и предстоящи събития, като вече около 40 чужденци са се абонирали.

Основан преди около 10 години от 20 българи-възпитаници на университета, днес клубът се радва на богата мрежа от над 200 алумни, реализирали се по целия свят. Тази година активните членове, израснали не само в България, но и в други държави, са над 50, като инициативата им става все по-популярна. „Клубът обединява всички българи в Уорикския университет и отвъд, които ги е грижа за родината ни и се наслаждават на компанията на свои сънародници”, казва пред в. „Монитор“ 20-годишният председател Никола Ликов, който е родом от Кърджали и към настоящия момент следва “Международен мениджмънт“ в Англия.

Никола заема лидерската позиция от март тази година, като с гордост заявява, че тя е сред най-успешните за клуба, съдейки по броя на заинтригуваните чужденци и членове. Само новоприсъединилите се първокурсници са 20 души. „От началото на годината създадохме напълно нова визия и основахме първата ни работеща социална медия, която събра 300 последователи за по-малко от седмица. Набавихме си народни носии, които се оказаха страхотна атракция за чужденците. Откакто ги въведохме трудно оставаме незабелязани“, убеден е Никола.

Друго, което впечатлява местните по думите му, е лютеницата. „По време на една от акциите ни раздавахме сандвичи с лютеница и сирене. За абсолютно всички българския кетчуп беше нещо непонятно и привидно страшно за опитване. Всички обаче в крайна сметка останаха приятно изненадани от вкуса, а някои дори се поинтересуваха откъде могат да си набавят буркани”, доволен е той.

„Когато бях избран за президент си поставих за цел с екипа ми да запазим успешната вътрешна политика, но и да подсилим външната функция на обществото, фокусирайки се върху популяризирането на красивия ни фолклор”, разказва младежът, като подчертава, че инициативата не само промотира българската култура, но и поддържа силната връзка между сънародниците ни в региона.

„Ние сме като едно голямо семейство. Всеки получава групов подарък за рождения си ден и бива подкрепян от останалите за лични инициативи”, допълва председателят. “Стремим се да запазим у всеки член чувство за принадлежност към родината и увереност да я представляват с вдигната глава. Някои от членовете ни, които са по-скоро пасивни в това отношение, са израснали в други държави и не са толкова запознати с българското. Но всички те имат желание да научат повече, а ние им помагаме. Наблюденията ми като цяло са, че българите в чужбина много повече милеят за родината”, обяснява Никола.

млади българи

Самият той е отгледан в патриотично семейство и е истински горд с корените си. „Да имам шанса да представлявам дори една малка част от сънародниците си в чужбина, е както голяма привилегия, така и огромна отговорност. Ще направя всичко по силите си да оставя след себе си по-силен клуб, достоен да се мери с тези на останалите нации и дори да ги превъзхожда”, амбициозно обявява той.

Амбицията е неделима част от живота му още от малък. На 18 години започва да организира купони в нощно заведение в Кърджали. Осъзнавайки липсата на разнообразие в града, Никола и приятели всяка седмица планират различни тематични партита като напримр хавайски, неонови и колежански. „Научих се сам да създавам маркетинг кампаниите и използвах контактите си, за да популяризирам заведението. Щом натрупах достатъчно капитал, разраснах отбора и във върховите моменти достигнахме група от 10 човека с до 300 клиенти. Местата се резервираха за часове, а партитата бяха легендарни”, разказва той.

По думите му това начинание му е помогнало да изгради увереност във възможностите си и да натрупа ценен опит. Никола казва още, че винаги е изисквал максимално от себе си в академичен план, но нито в училище, нито в университета се е задоволял единствено с учене. „За щастие, осъзнах отрано как времето лети и колко кратък е моментът за действие, ако искаш да направиш нещо запомнящо се с живота си”, споделя младежът.

След като завършва езиковата гимназия в Кърджали, Никола се впуска в търсене на предизвикателства далеч от зоната си на комфорт. Взимайки пример от родителите си, които се занимават с многоаспектен частен бизнес, кандидатства в един от най-реномираните бизнес университети и бива приет.

„Смея да твърдя, че високото ниво на образование, култивиращата среда и коренно различния начин на живот там ме научиха на много и продължават да ми помагат да се превръщам в по-добрата си версия”, казва нашенецът. Към днешна дата се възползва максимално от предоставените му възможности, завоювайки ключови лидерски роли в редица организации.

Никола оглавява екипа занимаващ се с вътрешните отношения в престижната за града организация Warwick Business School Society. Това e най-голямата независима общност в Уорик с близо 2 500 членове и 40 човека отговорни управлението му. Основните дейности са социални и корпоративни събития за бизнес студентите. Спонсорирани са от водещи световни организации като JP Morgan, EY, Credit Suisse и др.

„Може би най-конкурентната и престижна роля в Уорик е да заслужиш място сред управата. Моята роля е менажиране на отбор от 6 човека и ми позволява да взимам отношение относно активността на останалите 8 отдела, както и да моделирам проекти спрямо преференциите на таргет групата ни“, обяснява той.

Според него участието му в WBSS го учи на прецизна работна етика, управление на големи бюджети и ефективно поведение в професионална среда. Запитан какъв според него е ключът към успеха, той отговаря, че успехът може да се дефинира толкова пъти, колкото личности населяват Земята и че всеки определя своите ценности, чертаейки пътя си към удовлетворението.

“Лично според мен, за да увелича шансовете си, аз трябва да вярвам в себе си и да съм готов да се жертвам в името на целта си. Да проявявам характер в моментите на неизбежни разочарования и смелост пред страховете си. Накрая ми остава да се надявам на малко късмет и да гледам напред към следващото предизвикателство”, казва кърджалиецът.

„Не мога да не призная, че контрастът между стандарта навън и у нас голям. В България масово караме отпадните коли на Европа. Пазаруваме по-ниско качествени продукти, но пък на по-високи цени, въпреки тройно по-ниския ни среден доход”, отбелязва той. Но все пак подчертава, че въпреки песимистичните вижданията на много от връстниците си, които търсят начин да избягат, той предпочита да мисли, че проблемна ситуация днес означава потенциал за развитие утре.

„Българите сме велика нация и ако младото поколение, обучаващо се в чужбина, се върне и обедини с перспективните кадри тук, имаме реални шансове да променим нещата към по-добро”, оптимист е той.

Като награда за усилията си, той получава признание от състудентите си – избран е за „Най-желан ерген“ в университета. Самият той подчертава, че тази титла не се присъжда само за добър външен вид, но и за добра репутация, поведение и успехи.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *