Най-красивите проходи в България

проходи

Троян-Кърнаре – това словосъчетание е чувал всеки българин, със сигурност. Особено ако редовно следите пътната обстановка за страната. Това е един от най-използваните проходите в България. Но можете ли да изброите и други проходи в България?




Ще ви помогнем като ще ви запознаем с най-красивите проходи в България!

Но преди това – малко повече информация за това какво е проход. Проходът, най-общо, е място, през което се преминава; конкретно най-често се има предвид път, който минава през планински терен. Планинските проходи се дължат на значителни понижения в билата на планинските хребети при местата, където се доближават изворните области на две реки, които протичат в противоположни посоки.

В миналото проходите са осигурявали поминък на т.нар. дервентджии (или дервенджии, от дервент, на турски: dervent – проход, дефиле, клисура) – хора от поробеното население в османската империя, които ги охранявали и превеждали през опасните места войски и кервани. Дервенджиите имали право да носят оръжие и били освободени от някои данъци.

Ето и най-красивите проходи в България!

Котленски проход е планински проход (седловина) в централната част на Котленска планина част от Източна Стара планина. Дължината на прохода е 14,6 км, надморска височина на седловината – 659 м. Проходът свързва долината на река Голяма Камчия на север с долината на Котленска река на юг. Проходът започва в южната част на село Тича на 331 м н.в., изкачва се по долината на малък десен приток на река Голяма Камчия и след 10 км достига до седловината на 659 м н.в. Поради ниската си надморска височина е използван още през древността.

Дължината на Троянския проход е 40,8 км, надморска височина на седловината Беклемето – 1525,5 м. Троянският проход е най-високия действащ старопланински проход. Той свързва долината на река Бели Осъм с Карловската котловина на юг. Трасето започва при село Балканец, изкачва се на юг по северния склон на Троянската планина през гъсти букови гори и след 18 км достига седловината Беклемето. От там пътят започва продължително спускане, с множество завои по южния склон на планината до Карловската котловина при село Кърнаре.




Шипченският проход е седловина в централната част на Шипченска планина. Той се явява една от най-важните транспортни връзки между Северна и Южна България. На билото му се намира Паметникът на свободата, посветен на героичната защита на прохода от българските опълченци и руските войски през Руско-турската освободителна война (1877-1878). Проходът е с дължина 29 км, а надморската му височина е 1195 м. Свързва долината на река Янтра при град Габрово на север със северната част на Казанлъшката котловина при град Шипка на юг.

Златишкият проход е планински проход между Етрополската планина и Златишко-Тетевенската планина. По него се прокарва границата между Западна и Средна Стара планина. Дължината на прохода е 24 км, а надморската му височина е 1385 м. В древността и средните векове проходът е бил една от основните транспортни артерии през Стара планина и е използван интензивно от римляните. През него са преминавали с войските си Александър Македонски. През 1443 г. тук се състои битка между кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди и турците.

Проход на Републиката (Хаинбоаз) е планински проход между Елено-Твърдишката планина на изток и Тревненската планина на запад. Дължината на прохода е 34,5 км, надморската височина на седловината е 698 м. В края на 1877 г., по време на Руско-турската война през прохода преминават част от руските войски. Те излизат в гръб на армията на Вейсел паша и в сражение при село Шейново турските войски са разбити. След това за десетилетия проходът е изоставен. През 1946-1947 г. е разширен и покрит с трайна настилка (паваж) от първата в страната младежка трудова бригада.




Твърдишкият проход е планински проход в централната част на Елено-Твърдишката планина. Дължината на прохода е 31,7 км, надморска височина на седловината е 1048 м. Проходът свързва Твърдишката котловина на юг с град Елена на север. Започва от северния край на  Твърдица на 396 м н.в., насочва  се на север, нагоре по долината на Твърдишка река. След множество завои и серпентини се изкачва на седловината на 1048 м н.в. От там трасето се спуска по северния склон на планината. С плавен наклон и много по-малко завои проходът завършва при село Буйновци.

Петрохански проход (Гински проход, Берковски проход, Клисурски проход) е планински проход  в централната част на Западна Стара планина, между планината Козница на изток и Берковска планина на запад. Дължината на прохода е 24,1 км, а надморска височина на седловината е 1409 м. Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. през него се прокарва шосеен път, на който Петър Ангелов от Берковица построява хан. Съчетанието от името на собственика и построения от него хан придобива популярност и проходът започва да се нарича Петров хан (Петрохан).




Рожен е планински проход  в Южна България, в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Проходът е дължина 11,2 км, а надморската височина седловината – 1436 м. Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик. Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието.

Превала (Ешекулак) е планински проход (седловина) в Южна България, в най-югозападната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Той е най-високият планински проход в България, през който преминава шосе от Републиканската пътна мрежа на страната. Проходът е с дължина 13,8 км, а надморската височина на седловината – 1699 м. Свързва долината на Черна река на юг с долината на Широколъшка река на север.

Предел е планинска седловина (проход) в Западна България, между планините Пирин на юг и Рила на север. Проходът е дължина от 20 км, а надморската височина на седловината е 1140 м. Той свързва долината на река Струма на запад с Разложката котловина на изток. Започва североизточно от село Градево, на 531 м н.в. и се насочва се на изток-югоизток. След 12,9 км достига седловината на 1140 м н.в. и започва спускане на изток по долината на река Раблево. След 7,1 км западно от град Разлог слиза в най-западната част на Разложката котловина и завършва на 890 м н.в.

*Материалът е на uchiteli.bg.




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *