В началото на ХХ век учени като професор В. Златарски сочиха 641 година като последната в живота на кан Кубрат. Разбира се, това беше грешка. Въпреки че днес тя е коригирана от историците и правилно се твърди, че българският владетел е починал през 662 година, то периодът от държавническата му дейност между тези две години остава непроучен.
Откъде е известно, че Кубрат умира през 662 година?
Това сведение ни е оставено в летописите от ІХ в. на Никифор и Теофан. Последният пише в своята всемирна хроника, че: „По времето, когато Константин (=Констанс ІІ –бел.м.) беше на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.м.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал…“
Именно през 662 г. Констанс ІІ (гр. Κώνστας Β’, Kōnstas II, 7 ноември 630-15 септември 668), който е византийски император през периода 641-668 година, син на Константин III и внук на Ираклий, тръгва да воюва на запад с лангобардите и форсира италианското южно крайбрежие.
През 641 г. Ираклий (610-641) умира. Според неговото сложно завещание, детето му от първия брак и втората му съпруга Мартина, както и детето му от нея, трябва да поемат заедно управлението на властта във византийската столица.
Мартина обаче е недолюбвана от народа и сената, понеже е племенница на Ираклий. Тя е дъщеря на сестра му и на техният брак се е гледало като на кръвосмешение. Църквата също не го е одобрявала, макар и да не е поставяла открито въпроса.
Именно във връзка с трудния период от животa на Мартина и нейния син, непосредствено след смъртта на Ираклий (641 г.), Йоан Никиуски дава едно интересно сведение в хрониката си от началото на VІІІ в. Според него, след кончината на императора втората му съпруга, за да запази позициите си, е разчитала на подкрепата и приятелството на Кубрат.
Явно канът я посещава в Константинопол още в 641 г., понеже Никифор пише, че сенатът я упреква, защото приема варварско посолство, все едно е царица.
Йоан Никиуски заявява в своята хроника (гл. СХХ; 46,47), че Мартина и константинополският патриарх Пир били написали писмо до военачалника Давид Матаргуем в Кападокия, т.е. до стратега на тема Анатолика. Според летописа на Йоан Никиуски преносител на писмото бил, – „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорският дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. …49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел.м.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел.м.)...”
Мартина изпраща кана с тайно писмо, в което предлага на военачалника на тема Анатолика Давид, да се ожени за нея и да стане император. Мисията е била секретна и изисквала да бъде поверена на доверено лице, каквото за нея е Кубрат. Тя се надявала да запази статуквото си на царица. Нейният ход не е нещо ново в историята на Византийската империя. Ариадна, съпругата на Зенон (474-475;476-491), също се омъжва за Анастасий (491-518), за да запази положението си на царица.
В плана на Мартина е въвлечен и патриархът на Византия Пир. Двамата се доверяват на Кубрат. Последният идва с посолство в столицата и отзвук от това събитие е съхранен в летописа на Никифор. Веднага след смъртта на императора сенатът, въпреки завещанието на Ираклий, отказва да признае Мартина за царица-вдовица и изработва формулата „майка на императори”. „Ти все пак имаш уважение като майка на императори, а те – като императори и господари” (Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. С.,1997, с. 44). „Ти не можеш госпожо – били казали сенаторите – да водиш преговори с варвари и чужди племена, дошли в нашата държава; не дай боже до такова състояние да стигне ромейската държава” (Никифор, с. 44).
Именно последното съобщение на Никифор е явен отглас от визитата на българина при Мартина, веднага след смъртта на Ираклий през 641 г. Въвлечен в този заговор, Кубрат застава на нейна страна.
Опитите на Мартина и действията на Кубрат водят до смут в столицата, където Давид е низвергнат и от сената е избран нов стратег на тема Анатолика. Това е Теодор, назначен през 635 г. от Ираклий за стратег на тази тема. А на Давид, който очевидно се съгласява да стане император, се налага да бяга към Армения.
Определено в този момент Кубрат се отказва от по-нататъшна намеса във вътрешните дела на Византия, понеже Давид е заловен, а главата му е отсечена и разнасяна по градовете. Мартина и потомството й са измъчвани и са изпратени на заточение.
Все пак Кубрат извлича полза от вътрешните проблеми на Византия, близка до тази, която по-късно извлича Тервел, определяйки кой да е император в Константинопол. Затова той, както знаем, получава територия – областта Загоре.
Каква изгода получава Кубрат от Константинопол, за да се откаже да подкрепя претенциите на Мартина и децата й от Ираклий за трона?
Българинът не разваля междудържавните си съюзнически отношения с Византия, заради вдовицата на Ираклий, но е видно, че в периодът след 641 г. той се намесва във висшите етажи на властта в Източната Римска империя.
Епизодът с взаимоотношенията между кана и Мартина през 641 г. е незаслужено пренебрегван от изследователите. Той разкрива, че Кубрат, който пребивава от 619 г. до 624 г. в двора на Ираклий, не само много добре познава втората жена на императора, с която са може би и на сходна възраст, но и умее да води дипломация с Константинопол.
Орган и Кубрат, както пише Никифор, приемат християнството още през 619 г. в Константинопол и това е факт (незнайно защо своеволно отречен от Л. Н. Гумильов в книгата му за тюрките; Вж. Древните тюрки. С.,2007, с.234, 235).
И досега не са отречени изопачените твърдения в съветската и руска наука, че Орган и Кубрат не са утвърдили Велика България със статут на държава, а са създали „номадско-родово обединение” (Плетньова, Новоселцев), при условие, че още към 555 г. Псевдо-Захарий Ритор ясно и категорично пише, че българите имат градове в Предкавказието…
Все още грешно се датира възстановяването на „Стара Велика България“ (Теофан, Никифор) от Орган и Кубрат, което е през 629 г. Това става две години след падането на Персия при Ираклий и по същото време, когато тюрките са отблъснати на изток, където имат проблеми с уйгурите.
През 635 г. Кубрат воюва успешно срещу аварите (Никифор), след което „изпратил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патриций” (Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. С.,1997, с.41).
Победата на Кубрат срещу аварите, ако не е в Панония, със сигурност е поне в Малка Скития (дн. Добруджа, на север от устието на Дунав), защото авари на изток от Карпатите няма.
Причината той да изпрати пратеници при Ираклий след тази победа, е очевидна – сключва мир с Ираклий и е провъзгласен за „патриций”. Кубрат разширява владенията си върху стари римски земи (Малка Скития). Като съюзник на Византийската империя, той е припознат за федерат (под евфемизма „подаръци” почти навсякъде в късно-античните летописи, се разбира приятелски данък) и му е дадена почетната римска титла. Тоест, геополитическото влияние на българския владетел се простира от Балканите до Кавказ.
Ето защо след 641 г. той получава от Константинопол привилегията да засели на Балканите част от прикарпатските си поданици славяни. Целта е православният християнин Кубрат да притесни живеещите в Далмация готи-ариани, които разчитат на подкрепата от своите в Италия.
Дори и след 641 г. българският владетел продължава да е част от вътрешните дела на Византия. Той се сработва с новия император Константин ІІІ (м. ІІ. 641 – м. V. 641), а след това и с Констанс ІІ (641-668). Последният е баща на Константин IV и неслучайно Аспарух (син на Кубрат) продължава бащините си претенции към земите на юг от Дунав в периода, когато Константин ІV е император (от 668 г. до смъртта си през 685 година).
Дадена ли е на Кубрат земя на Балканите, за да разшири той своята Велика България?
Управлението на Византийската империя се поема от наследниците на Ираклий от първия му брак, а потомството по линия на любимата му Мартина е низвергнато. Кан Кубрат е бил нейн защитник, изпълнява повелята й, но тя не постига целите си. Давид е убит, а Мартина и синът й са заточени. Кубрат не се намесва повече в тяхна полза и очевидно има причина за това. Коя е тя? Какво му е обещано?
Това става ясно от част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“. Там четем за един архиепископ Йоан, който първи е управлявал от 650 г. до 680 г. пренесената от Салона в Спалато епархия и е бил съвременник на: „папите Мартин І, Евгений І, Виталиан І, Адеодат ІІ, Доно І, Агатон І и по време на императорите Константин ІІІ, Констанс ІІ, Константин ІV Погонат, а така също по време на кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.
Салона е онзи античен град в Далмация на Адриатическо море, където е роден император Диоклециан (284-305). Именно Диоклециан основал близо до Салона през 303 г. гр. Спалатум, Спалато, дн. Сплит.
Този крал на Западна Далмация и Хърватско всъщност е нашият кан Кубрат.
В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ имаме сведения за Кубрат в периода от 650 до към 662 г., когато той умира. Това е много важно, понеже последните данни в гръкоезичните извори за дейността му, са от 641 г. и не е проучвано какво става с него от тази година до смъртта му.
Хърватите са заселници на Балканите от Карпатите. Произходът на названието им (Hrvati, Кроа́ти) напомня на Χουβρατις/Кубрат. Въпросът дали тези славяни са заселени в Западна Далмация от Кубрат и дали затова носят неговото име, е част от непроучената биография на кана в последната част на живота му.
Кубрат, крал Хърватски…