wikipedia
Празнуваме Игнажден. Да, точно така – не сте се объркали. Въпреки че днес е 19 декември, а не 20 декември. Причината – тази година Българската православна църква реши да премести празника Игнажден от традиционната дата. Промяната е отразена в църковния календар за 2015 г.
Според източници от Светия синод промяната е направена нарочно, по Цариградски Типик (устав), от сливенския митрополит Йоаникий, който прави календариума, съобщава dartsnews.bg. Съществуват два Типика – Цариградския, който ползва нашата БПЦ, и Йерусалимския типик, който се ползва само в манастирите в България, а също и от някои поместни църкви като Руската и Сръбската. Не е ясно защо Игнажден е преместен според Цариградския Типик.
Съветът на някои свещеници е миряните да празнуват деня така, както го диктува сърцето им. Остава неясно защо все пак е направена промяната.
Игнатий Богоносец (Игнажден) e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си“. Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
От Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат „Мъчници“. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Според народните обичаи с Игнажден започват Коледните празници. На този ден се практикува обичаят полазване: по това какъв човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината – ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.
В някои райони битува традиция първоначално да се уговарят кой да посети къщата, но в повечето случаи се смята, че ако отидеш в чужда къща на Игнажден не трябва да си „празни ръце“. Старите хора казват, че на този ден не се дават и пари на заем, защото така ще си изгуби късмета.
wikipedia
За хубава поличба се счита, ако намериш или получиш късмет, дар или пък пари.
Народното поверие гласи, че от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“, на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Кой пръв прекрачва дома ви?
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.
Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.
Затова в различните местни наречия гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест – да разрови с клонка жарта в домашното огнище, припомня още bradva.bg. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята.
Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините „Славите ли Млада Бога“, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.
Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го „пазят“.
wikipedia
Поверия
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
На Игнажден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
