Проект: Красотата на българския град – Котел!

Котел

http://www.andrey-andreev.com/

Продължаваме с проекта: красотата на българския град. С него ви запознаваме с любопитни и интересни факти за българските градове.
След Карлово дойде време и за Котел.
Котел

http://www.andrey-andreev.com/




„Котeл го огън не гори, Котел го сабя не сече, в Котел се лесно не влазя.”

Тази песен гордо са пяли преди 200 и повече години старите котляни в защита на своята крепост пред кърджалийското нашествие на Индже и Кара Феиз. Така пише и днес на стените на калето, на влизане в града. Наричат го Котел „град легенда”, „люлка на Възраждането”, „град история”, а някой беше казал: „Котел – това е България!”

Коренът котленски е дух силен, балкански. Дъхът секва, когато трябва да изброим исполините, родили се в това малко българско гнездо Софроний Врачански –най-видния представител на Котленската книжовна школа, д-р Петър Берон – автор на пълвия български буквар, на така нареченият „Рибен буквар” и учен, оставил огромно творчество на пет чужди езика; Неофит Бозвели – организатор и водач на борбата за независима българска църква, учител и просветител; Георги Раковски – идеолог на национално-освободителното движение; капитан Георги Мамарчев – известен революционер – борец национална независимост и носител на високи военни отличия; Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, Атанас Гранитски и много, много още просветители, будители и революционери крепили българщината с перо и меч.Тук в килийното училище е преспивал Паисий и тук поп Стойко Владиславов (Софроний) / за първи път преписва „История славянобългарская”. Тук всеки камък и кът носят духът на светли имена и дати.

Три пъти горял и три пъти възкръсвал като феникс из пепелищата, Котел и днес носи възрожденския дух и белег на чистия българин, на оня тревожен българин, вечно търсещ своето истинско място в живота и историята на свидното Отечество.

Стара легенда разказва за възникването на Котел.

„Високо в Стара планина, на един главен път се намирало малко селце, наречено Новачка. Веднъж стадо коне от селото се изгубило.След дълго търсене, селяните открили животните да пасат кротко, на място, известно днес като „Изворова поляна”. Удивени от невероятната природа и бистра изворна вода и изтерзани от непрестанните нападения край пътя, жителите на с. Новачка решили да се заселят на новооткритото място и така се появил Котел. Разположението на селището в котловина дава и неговото име…….”

Котел е разположен в Източна България. Той е административен център на община Котел, област Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора.

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на османската власт засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.

Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V – VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици, просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини – били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение – тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Котел

Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.

По последни данни от 2012 г. в Котел живеят около 6000 души. Градчето е известно и с Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“. То е първото средно училище в България, което е специализирано в областта на българския фолклор. От основаването си до 2004 г. училището носи името Средно музикално училище „Филип Кутев“.

В града се намират Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, които са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Природонаучният музей е сред най-големите в България. Общинската библиотеката „Петър Матеев“ разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.

Историческият музей в Котел разполага с 3 експозиции в града („Котленски възрожденци“ с Пантеон на Георги Стойков Раковски, ”Котленски възрожденски бит“ – Кьорпеева къща, ”Старокотленски килими и тъкани“ – Галатанско училище) и 5 експозиции в Жеравна и Медвен („История на Жеравна“ – къща „Сава Филаретов“, ”Бит и култура на Жеравна през Възраждането“ – къща „Руси чорбаджи“, ”Йордан Йовков“ – къща „Йордан Йовков“, ”Приложно и изобразително изкуство“ – Художествена галерия „Жеравна“, и ”Захари Стоянов“ – къща „Захари Стоянов“ в с. Медвен)

Известна природна забележителност е карстовият комплекс „Злостен“, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел, обхващащ районите на с. Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. Населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение.

Друга подобна местност е „ Римското Кале “ с подобно в историко-географско отношение значение. От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая“. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника“ с дължина 103 м., „Субаттъ“ с дължина 58 м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера“, чийто вход е постоянно обвит в мъгла.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *