Чудесата, които ни карат да се замислим за свръхестественото, което живее заедно с нас и в самите нас. Чудесата, сътворени от природата, от хората и от Бог.
Пещерата “Проходна” е много близо до София и е обект за наблюдение и за любители, и за професионалисти. Напоследък е по-популярна с наименованието “Божиите очи”. Пещерата се намира в Карлуковския район. Образувана е вследствие на карстови процеси.
Карлуковският пролом е природно явление, което съчетава природни феномени с изключително интересно културно-историческо наследство и е обичан район за пещерняците, казва Константин Стоичков – любител пещерняк от пещерен клуб “Хеликтит”. Това е така, защото мястото е пълно с много пещери, някои от които, са скрити от очите на хората, защото са на над 100 м. дълбочина. Освен това текат и много големи подземни реки.
Всяка пещера сама за себе си е абсолютно уникално природно явление, изваяно от водите, които преминават или са преминавали в миналото през нея и освен формите в пещерата, там често обитават и различни организми, защото както казваме биолозите: “Природата празно място не търпи”, казва хидробиологът доц. Димитър Кожухаров от Биологическия факултет в Софийския университет в ефира на БНР.
В пещерата “Проходна” микроорганизмите са свързани с карстовите скали. Двата горни отвора, наречени от местното население “Окната” (от където идва и едно от старите имена на пещерата) правят пещерата светла, т.е. няма го вечния мрак, който съществува в останалите най-малко 157 пещери в района. В пещерата има много насекоми (доц. Кожухаров посочи и интересния факт, че в момента живеем в ерата на насекомите, защото досега са известни над 1.5 млн. насекоми по света, като в действителност се предполага, че те са поне 10 млн. вида).
В пещерата има и голяма колония от птици Бързолети, които приличат много на лястовици и които прекарват целия си живот във въздуха и в гнездата си в скалите. Много рядко могат да бъдат видени да стъпват на земята. Големите групи посетители с шума, който вдигат, безпокоят птиците, което е важно за периода през пролетта и началото на лятото, когато птиците отглеждат малките си. В нишите на пещерата живеят и прилепи.
Прекомерният туризъм, особено когато не е регламентиран, може да навреди на пещерите и пещерните обитатели. Хората трябва да знаят, че това място е диво – има вода, камъни и човек може лесно да се подхлъзне. Няма изградена инфраструктура в пещерата.
Доц. Кожухаров коментира, че много често светлината влиза с различен ъгъл през “Окната”. Височината на свода е над 40 м. и естествено там има “лабилни камъни”, които могат да паднат, а хората, които влизат вътре без каски, както го правят пещерняците, сами носят отговорността за сигурността си.
Това е нещо, което екскурзоводите не споменават, заедно с падащите ледени висулки. Там има ледени висулки по 6-7 м., които се падат и се разбиват, а хората влизат, без да подозират какво имат над главите си, допълни Стоичков.
За пещерата се говори и има легенди, че е силно енергийно място и има силни енергийни сили. Ние спелеолозите, без изключение, сме усетили, че когато сме на места, които обичаме и ни интересуват, както са пещерите, се зареждаме със съответната енергия и можем по-спокойно и успешно да посрещаме житейските предизвикателства, казва доц. Кожухаров.
Край Враца пък се намира друго скално чудо – “Божият мост”. Там има и водни басейни – реки или езера, в които също има интересни микроорганизми като част от тях са уникални – видове, които живеят само на определено място или т.нар. ендемични видове, както и видове, които обитават района за дълго без да са се променили (нар. реликтни видове). Един от проблемите, които трябва да решаваме е а опазваме тези уникални организми.
Важното е хората (местните и туристите) да подхождат към всяко едно такова място с уважение към природата и да не я цапат и рушат.