Питали ли сте се коя е най-дългата улица в София, или най-късата?! София е с кръгово-радиална структура и може би ще е коректно да изключим входно-изходните артерии като Софийският Околовръстен Път (61,8kм), бул.”Цариградско шосе” – около 10км, бул. “Ломско шосе” – 5,7км, бул. “Цар Борис III” – 5км или останалите булеварди и улици, които са от функционално и стратегическо значение за града.
Едно знаем – най-късата улица е “Луи Леже” – намира се в Централната градска част, свързваща ул. „Граф Игнатиев“ и ул.‘‘Стефан Караджа“. От нея 32м са пешеходни, а останалите 35м едва ли могат да генерират някакъв трафик, освен да се използва от живущите на тази улица.
Интересното за нея е, че именно на същия този Луи Леже принадлежи преводът на френски език на „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
Така въпросът „Коя е най-дългата улица в София?“ си стана като фикс идеята на деня и доста приятели се включиха. В крайна сметка разбрахме, че „Баба Илийца“ в Лагера не е най-дългата улица, както и ул.“Нишава“ – дори и пресичайки три квартала. Дори и „Пиротска“ не е победителят.
Стана ясно, че най-дългата почти права улица е „Княз Борис I” (около 3км), започвайки от Централна ЖП гара до НДК, пресичайки основни трасета като бул.“Сливница“, бул.“Т.Александров“ (3.6км), бул.“Ал.Стамболийски“, ул.“Алабин“, бул.“Ген.М.Д.Скобелев“, достигайки до бул.“П.Славейков“.
Титлата най-дългата улица в София присъждаме на ул.“Цар Симеон“ – една наистина удобна връзка, почти успоредна на бул.“Сливница“ достигаща на изток до бул.“Данаил Николаев“, а на запад почти до бул.“Вардар“, около 4км.
Известна е с над 200-тата си магазина за авточасти, но едва ли много от жителите на столицата знаят, че на тази улица на номер 125 в малко дворче, притиснато от плътно паркирали на тротоара автомобили, се съхраняват чудотворните мощи на свети Николай Нови Софийски.
През ХV в. София излъчва трима мъченици на християнската вяра – свети Георги Нови Софийски, свети Георги Най-нови Софийски и свети Николай Нови Софийски, убити от заптиета и фанатизирани тълпи, защото не пожелали да предадат вярата си. Първият бил изгорен жив пред 1515 г., вторият – обесен през 1534 г., а третият, св. Николай Нови Софийски е убит с камъни от развилнялата се тълпа в 1555 година.
На лобното място на християнския мъченик по проект на арх. Стефан Кънев през началото на седемдесетте години на миналият век е построен параклис. Когато ходих за последно там, преди няколко месеца светилището почти се бе разпаднало, затрупано със строителни отпадъци, с изпочупени керемиди и мръсни стени. Нo сега настоятелите са запретнали ръкави и светилището е корено променено. Покривът вече е ремонтиран, чешмата – облицована с лъскави плочки, градината – оплевена. Богомолците обаче се натъкват на желязна врата в невъзможната компания на масивен катинар. Въпреки това, параклисът рядко е отворен за поклонение, но като че ли няма и много желаещи да се помолят над чудотворните му мощи. Единствено по време на храмовия празник – 17 май, мощите на свети Николай се изнасят тържествено от храма. Литийното шествие отива до параклиса на ул. „Цар Симеон“.
А някои от дължините на булеварди и улици в София, в зависимост от дължината им може да видите на chronicle.bg.