Бързал Хитър Петър и стигнал тъкмо за обед. Събрали се на софрата кума, кумата и всичките им деца. Сваля кумецът дисагите от рамо и започва да нарежда софрата едно по едно, както му била заръчала жена му. След това им целунал ръка и почнали да обядват. Но такъв бил обичаят, че докато кумът обядва, младоженецът трябвало да играе пред него хоро. И Хитър Петър почнал да играе. Играл, играл и се много уморил. Тъкмо мислел да спре, кумът рекъл:
– Така ще е тая!
Той искал да каже за гощавката. А Хитър Петър извикал:
– Така ще е то! – и спрял да играе.
Кумът му се много развеселил от ума на Хитър Петър и му дал армаган едни нови кундури. След гощавката Петър ги обул и си тръгнал за тяхното село. Но някои хитреци, като видели, че е с нови обуща, решили да му ги откраднат, та да се върне вкъщи бос. Пресрещнали го на пътя и му рекли:
– Ей, Петре, ако се качиш на това високо дърво, ще ти дадем сто лева!
Хитър Петър разбрал накъде отива работата и им рекъл:
– Ще се кача, ама първо ми дайте парите! Те му дали парите. Петър си събул кундурите, пъхнал ги в дисагите и почнал да се катери по дървото с дисагите на рамо.
Ония отдолу му завикали:
– А бре, Петре, остави дисагите долу, ние нали сме тука!
Хитър Петър им отвърнал:
– Аз си знам работата, приятели. Горе може да намеря друг път и оттам да се върна вкъщи.
И тъй, Хитър Петър хем си запазил новите кундури, хем си спечелил сто лева!