Като бил млад. Хитър Петър бил много беден. Нямал пари да се обръсне, та си пуснал мустаци и брада.
По едно време го повикали да иде войник. А как ще се яви с тази брада? Тръгнал той из пазара да се обръсне, но без пари никой не искал да го бръсне. Тук ходил, там ходил, запрял се най-сетне при един симидчия*, гледа, зяпа, пули се. Симидчията го видял и му рекъл:
– Какво само току зяпаш бре?
Хитър Петър казал:
– Гледам ти симидите, че мога на един път да ги изям!
– Не можеш! – рекъл сймидчията.
– Хайде да се хванем на бас, да се обзаложим!
– На какво да се обзаложим? – попитал симидчията. Хитър Петър казал:
– Ако не ги изям, ще ми обръснеш брадата и мустаците!
Симидчията се съгласил и викнал един берберин, да не избяга Петър.
Започнал Петър да яде. Ял що ял, наял се, надумкал се здравата и повече не можел да яде.
Тогава берберинът хванал Петра и му обръснал брадата и мустаците.
Засмял се Хитър Петър и рекъл:
– Да си жив и здрав, чичо симидчи, че със симидец ме нахрани и за войниклъка ме обръсна!
* Симидчия – Човек, който прави или продава симиди. Симид е питка от бяло брашно, заквасена със специална мая.