Столетия звуците на каба гайдата огласят българските земи. Някои сравняват дълбокия й тон с тътена на родопските реки, а други – определят звуците й като идващи сякаш от отвъдното. Цветелин се запознава с гайдата преди 11 години. За него всяко определение за музикалния инструмент е малко. „Гайдата започнах да я уча тук в София заедно с хора от Смолян от Родопите. Оттогава до ден днешен тя е в ръцете ми, в ума ми, в сърцето ми”, казва той.
Разпространява магията на родопската музика по цял свят чрез интернет. Помагат му неговите приятели Костадин Герджиков и Янко Марангазов.
„Даваме уроци онлайн. Това нещо първо не сме го измислили ние. Практика е. Вече все по-популярна”, обясни Андреев. По думите му уроци се преподават по Скайп (Skype) и Youtube, правят се видеоконференции по над час.
Онлайн уроците са част от по-голям проект – сайтът Кабагайда.ком. Създателите на проекта разказват, че мисията му е да помогне на хората да се докоснат до родопската гайда, до нейната музика, до инструмента, до цялата традиция на родопската гайда. „Свирим, презентираме, помагаме на хора от цял свят, които желаят да се научат да комуникират помежду си, да се срещат дори извън България и да споделят знания”, допълват младите музиканти.
Стотици са онлайн гайдарите зад граница, които се учат от тримата приятели. „Ученици имаме от всички континенти. Може би от Африка нямаме и от Антарктида. Но Европа най-вече, Щатите, Австралия. Това са страни, които най-често ни търсят оттам”, споделят те.
Въпреки, че са от различни държави и етноси всички ученици на Цветелин ги обединява едно – любовта към родопската каба гайда.
С момчетата се
свързват дори световноизвестен колекционер, притежаващ над 200 гайди. „Изпратихме му гайдата. Не се отделяше от нея няколко дни и дори беше легнал с гайдата, дотолкова му беше харесала, че дори и през нощта с нея оставаше”, казва Андреев. Самият колекционер окачествил гайдата като невероятна.
Освен уроците по интернет, момчетата представят страната ни на един от най-големите фестивали в света. Този в Глазгоу, Шотландия. По думите им най-много са им се зарадвали българите там. „Това е една от големите ни мотивации да продължим да го правим, защото голяма част от хората, които ни търсят за помощ при уроци и да се научат да свирят на гайда са българи, които са зад граница”, допълни той. След 11 години свирене музикантът още изпитва чувството за настръхването на кожата при звука на гайдата.
Звукът на гайдата е закодиран в ДНК-то на българина, сигурен е Цветелин. „Винаги е изкушаващо да си похвалим инструмента. Истината е, че България е една от големите и дълбоки гайдарски традиции”, споделя той пред бТВ.
Онлайн уроците и сайтът на тримата приятели се подкрепя от хора по цял свят, чрез т.нар. крауд фъндинг – дарения на интернет потребители.
Новата цел на онлайн гайдарите е да представят страната ни на фестивалите на фолклора в Чикаго и Ричмънд, Съединените щати.