Мазохист съм! 8 причини да искам да почивам на българското море

Sarafovo_MoreIMG_20150703_131435




Да, мазохист съм! Не го отричам, но когато огромни преспи затрупат улиците, си мечтая да съм на плажа, ама на онзи мръсния, български плаж. Родното Черноморие ме привлича така осезаемо – като магнит!

Ще запитате – какво толкова ми харесва там? Започвам да ви отговарям по списъка…

1. Първо и много важно нещо, което ми харесва в почивката на български курорт, е пътят до там. За един софиянец това е около 4 до 8 часа, времево. Едно преживяване, изпълнено с много емоции, чувства, радост, сълзи. Като се започне от самото излизане от София – хоп, ремонти, задръствания, полицаи… и така няколко километра.




После – си караш като пич по готиния път. Някакви гъзарчета те задминават със 180-200 км/ч., ма кво ти пука – нали си на АМ „Тракия“ и караш със 130 км/ч. и ей го къде е морето. Пък и къде другаде ще ти се отдаде възможност да караш по хубав път и когато ти се обади физическата нужда, да можеш да го направиш с кеф насред природата, поради липса на тоалетна – не си мислете, че го правя от кеф…

2. След пътя, който след 4-8 часа, както вече отбелязах, свърши – и ето, вече си на морето. Как го разбираш ли – първо, задръстване на входа на Бургас. Няма начин да не разбереш, че си вече на морето – задръствания, много бургаски коли, които услужливо ти правят път и ти, софиянецът, с голфа, се чудиш къде си. И после идва онази незабравимата миризма – на море, умрели водорасли, нефт, мазут… и още нещо. Мхм, вече си на морето! Вдишай, за да усетиш още по-добре!

3. И вече си там, на пясъка, на плажа. Как го разбираш ли? 5 лв. за чадър, 5 лв. шезлонг, сумарно 10 лв., ако имаш късмета да си на някое по-евтинко местенце на Черноморието ни, като Черноморец, Бургас, Поморие… Ако си голям гъзар, на Лозенец или Слънчев бряг може да ти вземат и 20 лв. Ама, как да не ти е кеф. 20 лв. за сянка, изпълнена с фасове, боклуци, ама пък и черен пясък. И неустоимата миризма от умрели водорасли и потни български гларуси – как да изпуснеш промоцията. Черно море е все пак, черно е, кво искаш, нали затова си плащаш?

4. И изведнъж рязко огладняваш. Ура! Цаца и бира! Оп, още 20 лв. Ама, пък си на плажа и ядеш цаца, която прилича повече на от преди 2 г., и наливната бира, която уж е „Бургаско“, но във всяко заведение има различен вкус, цвят и мирис. Какво пък – на морето е така, скъпо е, всеки го знае, но пък е некачествено!




5. Прибираш се в квартирата, хотела, апартамента, там, където си изсипал една торба пари, само за да спиш по 4-5 часа на денонощие. Ако имаш късмета, си си намерил сносно място на брега на морето, за добри пари, разбирай – 50 лв. на вечер на човек, имаш топла вода, което много учудва собственикът на въпросното помещение – все пак, е лято, жега е, студената вода е най-вървежна.

Но ти си софиянец, имаш „Топлофикация“, така си свикнал, нали? Но да не се оплакваме, знаете ли колко са зле хотелите по чужбина? Нашите са направо лукс, ще кажете! И са прави! Получаваш срещу много пари малко неща – малко хигиена, малко топла вода, малко климатик. А по чужбината всичко е в евро. Тук е България, какво очаквате!?

6. И отиваш да вечеряш – като белите хора, да хапнеш, да пийнеш, да се поотпуснеш, на море си, да му се невиди. И започваш да поръчваш – първо, пиенето. Там нещата са лесни – много бързо те разбират – бира или нещо по-силно и ти го носят, щото е по-лесно. То е най-важното, но не дочаква сервираното и се налага да поръчваш второ. Но с храната нещата не стоят така.




Некачествена, развалена, сурова, препържена, изгоряла, скъпа, мазна – българската кухня по родните черноморски курорт е набързо направена. Всеки си вика – „Тоя, дай го да го прецакаме днеска, утре го няма“. Ама те има – има-няма седмица! И сменяш – от заведение на заведение, в опит да намериш мечтаното и хубаво място, където да извършиш нещо толкова елементарно и логично – да похапнеш. И всички менюта по това ти Черно море, като че ли се правят от един и същи човек … Само някой е минал и е написал различните цени.

7. Обслужването – това е една много дълга тема, която захванеш ли, няма край. Персоналът по родното Черноморие не знае разликата между „ти“ и „вие“. Кара я все на „ти“ – та, вие сте първи приятели, слага ти бирата на масата, как е възможно да не си говорите на „ти“. Но това е най-малкото в липсата на каквото и да е нормално обслужване.

8. Гъсто населено с…. деца, майки, девойки, говорещи на диалект, мъже, крещящи по дечурлигата си, баби, които си навират хавлията върху твоята. Ще кажете, че мразя децата, жените, мъжете. Не, мразя да ми навлизат в личното пространство и спокойствие. На почивка съм, предполага се да съм заобиколена от тишина и мир, не от крясъци и писъци, безкрайни телефонни разговори, нетелефонни разговори…

И след изброяването на всички тези мазохистични на вид причини, аз продължавам да искам да почивам в България. Защото съм родолюбец, защото съм българка, защото обичам да ме лъха гадната миризма от морето, ама от нашето си море, не турско, гръцко или испанско. Защото човек може да си почине най-добре, само когато е сред свои. Питайте тези българи, които са напуснали България, дали и те не мечтаят за миризливото море, киселите сервитьорки и мръсния плаж. Най-вероятно не точно за тях, но мечтаят да почиват в своята родина, в България!




Sarafovo_Duni_More_IMG_20150711_124225

×