Странджа е обявена за най-мистичната планина в България, съвсем не без основания. В лонгозните й гори се крият много тайни, на различни религии. И дори останките на една египетска богиня, ако се вярва не на науката, а на една легенда, родила се през социализма. И то с помощта на иначе материалистичната и атеистична тогавашна власт. Друг е въпросът, че боговете и богините са безсмъртни, доколкото ни е известно.
Говорим за местността Мишкова нива. Там преди години е открит тракийски комплекс, датиращ от V в. пр. Христа, а символите му сякаш пазят тайнственото място и днес. При светилището на Мишкова нива е открита плоча с две ръце, мъжка и женска, със слънчев щит и стрела. Двете ръце предупреждават:
„Просветените да влязат, ако влезе непосветен, ще бъде прободен“.
И днес тук е безлюдно, въпреки че местността отдавна е прочута. И днес просветените идват. Това се разбира, когато намериш в отворите часовник на верижка, женски накит, миниатюрен музикален инструмент.
Около така наречената гробница на египетската богиня-котка Бастет при Мишкова нива битуват какви ли не истории. Има дори шпионско-фантастична, че по време на специализацията си в Оксфорд през втората половина на 70-те Людмила Живкова получава информация за нея от висш началник в британското разузнаване МИ6, който й съобщава, че станциите им за сканиране със свръхдълги вълни са засекли под връх Градище в Странджа гигантска кухина с форма на идеален куб, издълбана от хора.
Дали такава среща се е състояла, днес е невъзможно да се докаже. А и е невероятно висш офицер от английската разузнавателна служба да обяснява на принцесата на българския социализъм какво са „видели“ при шпионирането на страната, ръководена от баща й. В началото на 1981 г. легендарният в Странджа иманяр Мустафа занася древна на вид карта от ярешка кожа при Ванга с молба пророчицата да разкрие тайната, която крие. Иска за нея да научат в Политбюро, защото разгадаването й според него е от стратегическо значение за страната, съдбоносна е и за целия свят. Роднините на пророчицата уреждат това. Думата й тежи по върховете.
Мустафа с картата си стига до Людмила Живкова, председател на Комитета за култура, духовна дъщеря на българската Касандра. Нейното въображение е пленено, търсещата й натура е завладяна от разказа му, енергията й се насочва към разрешаването на загадката. А това е нелека задача дори за нея. Тази местност тогава е част от секретен военен обект, а според Ванга крие тайната на тайните. За Людмила по онова време няма невъзможни неща. Все пак е дъщеря на Първия. Приумици, които за всеки друг могат да бъдат само в сферата на мечтите и фантазиите, стават реалност. Решаващи за създаването на експедиция са думите на Ванга, която казва, че там наистина се крие голяма древна тайна. Изпада в транс след допира с картата, „вижда“ мъже, дошли от Египет в много древни времена, и ги описва – високи и стройни, с дълги черни коси и маски на лицата.
Записване за 7. и 12. клас
Целогодишни курсове по БЕЛ, Математика и Английски език
Местата се запълват бързо!
„Картата сочи място, на което има гроб на жена, тя държи жезъл от непознат метал“, нарежда ясновидката.
До него се стигало по път, който минава покрай древен храм и светилище. Пророчицата говори и за неизвестна писменост, чиито знаци са изписани във вътрешността на каменен ковчег. Това е историята на света за 2000 години назад, че и за още толкова напред, разбират от думите й. Този саркофаг е скрит в нашите земи от хора, които са от Египет. Вървели са с камили. Имало е роби, воини и големи началници, разказва тя, а близките й я слушат с притаен дъх. Пророчицата вижда как „една нощ при пълна тъмнина и мълчание ковчегът е спуснат и затрупан с много пръст, а хората, които са участвали в тая работа, след като я свършили, са безмилостно избити.
„Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, покрита с тонове пръст, за да дочака времето, когато ще бъде разкрита“, твърди Ванга. Ясновидката настоява, че мястото е свещено, с мощна енергия и не трябва да се пипа. Като никога Людмила не послушала пророчицата. Организира и изпраща тайна експедиция на Мишкова нива, начело с довереника си Кръстю Мутафчиев, да търси гробницата на Бастет, като истинската цел е маскирана под някаква обтекаема формулировка за египетската връзка на траките. Експедицията работи с огромен ентусиазъм. До скорошната смърт на покровителката си. И до ден-днешен никой не казва официално какво са намерили. Остават само слухове, документацията я няма.
След смъртта на Людмила експедицията е отзована и срещу членовете й започва секретен съдебен процес, известен като Дело № 1 за 1982 г., наказателно дело от общ характер срещу длъжностни лица – за присвоявания и валутни престъпления. Нищо, че разходите са подписвани само от Живкова, делото, гледано от състав на Върховния съд на НРБ, завършва с тежки присъди. Провежда се светкавично – стартира на 4 март 1982 г., за да приключи след 18 дни. Ръководителят Кръстю Мутафчиев, дотогава шеф на служба „Културно наследство“ към Политбюро и ЦК на БКП, е осъден на 20 години затвор, като изтърпява ефективно 8 от тях. Книгите, които оставя, градят интересни, но недоказуеми хипотези. В „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ пише, че след смъртта на богинята Бастет тялото й е пренесено до Странджа по море. Уверява, че тя е древна фараонка, която е обожествена. И че докато той е в затвора, копането продължава, този път по заповед на шефа на МВР Димитър Стоянов. После всичко е бетонирано.
Племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която покрай този случай решава да се посвети на египтологията, разказва за преживяването си в планинската местност, която й посочва пророчицата, описвайки я най-подробно. Заръчва да отиде на 5 май заради особената подредба на небесните тела и луната. Тя посещава местността точно на този ден с приятели и изследователи.
Това, което се случва, е описано в книгата на Стоянова „Ванга“: „…няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят… две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство. Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас… Отляво на стената на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет, нещо като топка кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред. На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втора фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце“.
*trud.bg.