Антихристът, който живее у всеки от нас

Антихрист

Издателство „Ентусиаст“ публикува една от най-силните творби в българската литература – романа „Антихрист“ от Емилиян Станев. Създадено през 1970 г., произведението разкрива историческите познания на автора и в същото време осмисля по нов начин явленията и събитията на епохата. Богатата философска проблематика в романа поставя като основна тематa за смисъла на живота, преплитаща се с вечните въпроси за доброто и злото, за истината и лъжата.

С лекота и прозрение, Емилиян Станев задава философски въпроси, актуални и днес. Сюжетът е изграден изцяло върху противопоставянето на основните герои в романа – монаха Теофил, роден със светското име Еньо и приел ролята на Антихриста, и Патриарх Евтимий – духовния спасител на българския народ в един от най-болезнените периоди от нашата история. Съсредоточил вниманието си изцяло върху персонажите и техните душевни състояния, авторът описва болезненото лутане на човека между двете страни на своята собствена природа.

Търсейки смисъла на съществуването и на вярата, на пътя към съвършенството, монахът Теофил разказва своя живот по един болезнено искрен и много личен начин. Той се стреми да намери себе си, бори се с вътрешните си гласове и с терзанията на душата си чрез една силна и разтърсваща изповед пред символа на сляпата и измамна вяра – Патриарх Евтимий. Разклатен във вярата си, главният герой се обръща гневно срещу лицемерието на църквата, докато в следващия момент бива тласнат от нея „към ангелска чистота“. В търсене на истината Еньо напуска дома на родителите си и отива в манастир, за да намери пътя към Бога. Героят преживява изпитания и трудности, докосва се до тъмните еретични учения на Средновековието, превръща се в богохулник и дори в убиец.

Романът „Антихрист“ е безсмъртна творба за избора, за свободата, за силата и мъдростта, за вечното лутане на човека в търсене на смисъла на живота и за блуждаенето на душата в търсене на истината. Емилиян Станев безкомпромисно противопоставя изконните врагове Доброто и Злото. В „Антихрист“ Злото е не просто етическа категория, а събирателен образ на всичко грешно, недостойно и неморално у човека.. Това е история за разкъсващото лутане, за пътя на душата през най-силните й терзания, за битката между дявола и Бога. Едно дълго пътуване към себе си в търсене на себе си.

Охарактеризиран от критиците като един от най-въздействащите български романи, „Антихрист“ води читателя към истини, които надскачат времевите пространства и звучат актуално и до днес.

Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си – никой не иска нещо, което не му е нужно!…

Анотация

„Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си — никой не иска нещо, което не му е нужно!… Седни на твой престол, увенчай се със своя слава!… Алилуя, вярвай и слави само твоя бог без име и без черква. Забрави ли, че той ти донасяше най-чистите радости, когато ти не беше станал Искариот, и ти откриваше сладките тайни? Ти го смяташе общ за всички, но той е само твой, понеже всеки го вижда според себеустроението си… Нали заради него напусна родители и покри лицето си с черния параман? И за кого, ако не за него, съчинителства да възпееш творенията му? Той е във всички времена, макар да носи имена на много богове…“

АнтихристЗа Емилиян Станев

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Авторът  публикува първите си произведения през 1931 г. От 1950 до 195З г. завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“. Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др.

Емилиян Станев пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948).

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания по история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

 Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×