Честит 3 март на всички! Честит рожден ден, Българийо! Днес е време да празнуваме, че ни има. Да помислим за доброто, за Божията милост и да си припомним как се е стигнало до свободата.
Търсейки собствения принос в заслугата за извоюването на свободата, мнозинството българи се сещат най-вече за подвига на Шипка. Наистина велика победа, но до нея довеждат повече от век целенасочени духовни, културни и физически усилия. На всички ни е ясно, че сме освободени чрез Руско-турската война от 1877-1878 година. Но тази война става реалност посредством Цариградската конференция, на която е решено България да бъде две автономни области в рамките на Османската империя. Макар и неточно, те могат да бъдат определени като нещо близко до бъдещата Източна Румелия. До тази конференция се е стигнало чрез Априлското въстание, дело на нашия народ.
Имало е предишни случаи на руско-турски войни в българските земи. При един такъв случай, българин отива при руски висш военен и го пита нямат ли намерение да ни освободят. Тогава руснакът му казва, че за такъв народ не е чувал. Подтекстът е, че всички други, които са очаквали помощ, са дали международен повод за нея.
Такъв даваме и ние, чрез Априлското въстание, което е загубена битка, но спечелена война. Това личи и от прословутата реплика на Бенковски, виждащ кървавия развой на събитията.
На братския руски народ, който е дошъл да умира на Балканите за нас, дължим много. Този народ е донякъде и причината, Русия да влезе в стълкновение в неподходящ за нея момент. Руската политическа класа разбира се е имала своите различни мотиви, но в крайна сметка войната и свободата са факт. Факт е също така, че руските интереси са приемали определени пътища за българското развитие, които невинаги съвпадат с нашите национални желания. Много отчетлив пример е Съединението.
Но западните политически интереси изобщо не включват свободен български народ. Английският посланик е този, който съветва султана да не подбира средства при потушаване на въстанието. Бисмарк е този, който носи основната заслуга за разделянето на България и загубите на територии след Берлинския конгрес. „Помощта” на Англия в българското Освобождение, е колонизацията на Кипър, тази на Австро-Унгария – окупацията на Босна и Херцеговина. Но и техните народи надигат глас и принуждават правителствата си да променят курса на политиката си, въпреки изгодните договори с Османската империя. Всички знаем за Уилям Гладстон и Виктор Юго. Да не забравяме и консулите Позитано и Леге.
Много често 3 март предизвиква спорове между русофили и русофоби. Реално погледнато, повечето понятия, завършващи на „филия” и „фобия” обозначават болестни състояния. Емоционалният уклон, в каквато и да е ситуация, винаги е бил, е и ще бъде фактор, но трябва да се стремим да не му позволяваме да замъглява преценката ни. Много по-добре е просто да се зарадваме на националния празник.
За потенциални заместители на 3 март се предлагат дати като 6 септември, 24 май и 22 септември. Съединението било празник, който обединявал, а Освобождението разединявало!
Кои са се радвали на Съединението и за кои то е било такова? За освободените на 3 март, разбира се. Тук явно фокусът е да се тръгне към празник, който напомня на конфликта с Русия, а не на руските заслуги.
24 май е на обратния полюс. „Православието и славянството са две овчи кожи, с които отдавна се прикрива хитрият руски вълк”, казва Пейо Яворов и въобще не е далеч от истината. Повечето общославянски, православни и т.н. инициативи са настоящият начин да се изрази интернационализъм с източен уклон, за чиято цел преди се е използвала комунистическата братска риторика.
22 септември е Ден на Независимостта. В човешкия живот, пълнолетието играе тази роля. Но ще има ли някой осемнадесети рожден ден, ако няма първи – този, в който се е появил на бял свят?
Благодарение на това, че сме освободени, в българското съзнание започва да битува мита, че някой отнякъде ще дойде да оправи нещата. Всъщност, 3 март е доказателството за точно обратното, тъй като от 1762 година до 1878 година са се полагали целенасочени усилия във всички сфери, довели в крайна сметка до свободата.
Нека посрещнем незаменимия 3 март с незаменимия химн „Мила Родино”, притежаващ може би най-въздействащата музика сред представителните национални песни в света!