Селфи с Левски и Самарското знаме – това е хитът на тазгодишния 3 март. Софиянци избраха да отпразнуват националния празник на България, обикаляйки по музеите в столицата и снимайки се с експонатите в тях.
Националният исторически музей (НИМ), Националният военноисторически музей и Музеят на София обявиха вход свободен за 3 март. И столичани се възползваха от намалението, за да разгледат експозициите.
Опашки от желаещи да видят Панагюрското съкровище, да се снимат пред стена с лика на Левски се извика пред НИМ. Стотици софиянци с търпение чакаха да видят различни експонати от архивни документи, писма, униформи, оръжия, знамена и реликви от различни периоди от българската държава.
Най-голям интерес имаше към експозицията „Свобода или смърт“, където тълпите с фотографи и желаещи да си направят селфи пред бюст на Левски, не спираха непрекъснато. Любопитни погледи събра и Панагюрското съкровище, което вече е в музей, след като бе изложено в Лувъра и бе видяно от над 4 милиона души.
Короната на българските владетели от втората българска държава, която бе възстановена по поръчка на НИМ, също е сред любимите експонатите на посетителите на музея. Цар Калоян е първият владетел, който слага този символ на главата си след пет години преговори с папата. До 1395 г. неговата корона носят всички български царе.
Малчуганите, които препълниха музея, пък бяха впечатлени от залата ”Ателие по традиционно тъкачество”. В нея чаровна дама показваше как се тъче на стан. Тя тъчеше на автентичен, типичен за българските земи от края на XIX в. хоризонтален тъкачен стан. На него могат да се изработват тъкани чрез най-старата „лита” тъкачна техника.
Залата с българската народна култура и народни носии пък очарова дамите, които бяха запленени от красотата на българските носии. В западното крило на II етаж в музея са експонирани предмети, свързани с най-големите празници от народния календар на българина. В началото на залата е експониран вечният календар. От зимния календарен цикъл са показани коледните и новогодишните обичаи и обреди, на Бъдни вечер – празничната трапеза с обредните хлябове и храни; огнището с „бъдника“ в него; коледуването. Новата година (Васильовден) е отбелязана с обичаите „Сурва“ и „Напяване на пръстени“.