Рецептите на Петко Славейков са актуални и до днес. Родните готвачи продължават да ги готвят.
Но какви са били те?
Множество рецепти и кулинарните спомени из архивите на български писатели и общественици, събрани от литературния историк Румяна Пенчева и преподавателя по философия Мирела Костадинова в книгата „Гозбите на старите българи“ (ИК „Бард“).
Ето няколко от тях:
Икономична гозба (Петко Р. Славейков)
Нарежи на дребно един къс сланина и я опържи добре в тигана, после я сложи край огъня да не изстива, а ти вземи, та нарежи няколко картофа, разбъркай ги със зеле или друг някой зеленчук, постави ги в тигана, та ги прекарай през един огън, па изсипвай и яж.
Пъпешеви долми (Петко Р. Славейков)
Приготвят един сладък пъпеш, на който отрязват коренния връх и изваждат вътрешността му със семената. Нарязват 1–2 глави лук на ситно и ги запържват с една лъжица масло и малко овча кайма. Тогава слагат вътре още една чаша очистен ориз с малко сол, пипер, бадеми и фъстъково грозде, които, като разбъркват, изваждат ги от огъня. Накрая напълват с тази смес пъпеша и го пекат добре в гювеч или в съд в пещта, с тази същата смес могат да се пълнят и тиквички.
Кокошка със сухи сливи (цар Борис ІІІ)
Продукти: 1100 г кокошка, 130 г масло, 200 г лук, 30 г брашно, 500 г сухи сини сливи, 30 г доматено пюре, 30 г захар, 5 г канела и магданоз.
Приготвяне: Кокошката се сварява със сол по вкус, прави се на порции. Задушава се маслото с лука и брашното, долива се бульон от кокошката, добавя се доматеното пюре. Прибавя се месото. Ястието ври 20–30 минути. Слагат се сухите сливи и захарта, за да се получи сладък вкус, добавя се канелата. При сваляне от огъня се поръсва със ситно нарязания магданоз. Сервира се топло.
Копривщенска скурдаля (Анна Каменова)
Накиснат и изстискан хляб се разбива с олио, добавя се сол на вкус. Прибавят се счукани на едро орехи, чесън и няколко лъжици кисело мляко.
Претрито сладко от акация (Елисавета Багряна)
Продукти: 250 г. цветове от акация, 600 гр. захар, сок от половин лимон.
В семейството на Чудомир:
Мама ни вареше руп (мармалад) от сливи и ни намазваше порязаници с него. Захар не знаехме какво е. От града тати ни донасяше по едно симидче по за пет пари.
Мама и баба правеха „стисканици“ – препечени орехови ядки, счукани, като ги изстискат с ръце, за да добият „шарлан“, дават ни да ги ядем с хляб. Ядяха ги и старите. Мама пресушаваше много круши, ябълки, дренки и други плодове и ни вареше ошав – манджа. От битото мляко вареше „отвара“ (ишимик) и правеше някога сирене бито, кораво, солено. Даваше ни да го ядем и носеше по къра за нея, аргатите и работничките. По нивите правеше таратор, счукан с дръжката на сърпа или сапа на теслата или мотиката, малко чесън лук, подсолен и подоцетен с какъв да е оцет, и вода. Мама готвеше още тестени храни: траеница, попара, биде, дебел млин, качамак. Ядяхме го без остатък. Приготвяше зимнина зеле по цели каци (една-две), пиперки със зелени домати, малки тиквички, динчета, пъпешчета, краставички по две-три качета. И всичко се консумираше от челядта и външните работници. А кога баща ни отвори дюкян-кръчма, тези консерви се удвоиха.“
// ]]>