Институтът по български език на БАН представи българския диалектен атлас, съобщава бТВ.
В него ще намерите любопитна информация за говора в страната ни и освен това, ако го изучите добре, ще знаете кой от къде е, без да се налага да го питате изрично.
Ето пример: „Хубах меш не се бои от деш” – това е на еркечкия говор, който се използва около Варна.
Означава „хубав мъж не се бои от дъжд” – там просто не могат да изрекат фонемата „ъ”.
Трудът представлява заключителната част от фундаменталното лингвистично изследване „Български диалектен атлас. Обобщаващ том“. Той съдържа 145 цветни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи най-ярките особености на морфологичната система, съобщиха от пресцентъра на БАН.
Записване за 7. и 12. клас
Целогодишни курсове по БЕЛ, Математика и Английски език
Местата се запълват бързо!
Атласът позволява да се проследи нагледно разпространението на онези характерни езикови особености, които отличават българския език от останалите славянски езици. Явленията са картографирани в пълния обхват на българското езиково землище на диалектно равнище.
Всички, които проявяват интерес към изданието може да присъстват на представянето на труда на 31 януари от 11 ч. в Големия салон на БАН.
В „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“ се разкриват типологичните особености на българския език, отразени в лингвогеографски план в целия обхват на българското езиково землище на диалектно равнище. Картите са изработени въз основа на теренен материал и материали от писмени източници от над 2 300 селища, разположени във и извън съвременните държавни граници на Република България. Трудът съдържа 145 цветни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи най-ярките особености на морфологичната система. Легендите и цветовото решение на картите са ориентирани към историческата интерпретация на картографираните явления.
Атласът има значение не само за диалектологията, но и за други области от лингвистиката, както и за славистиката, балканистиката, европеистиката и други хуманитарни науки като историята, етнологията, фолклористиката. Той има и научно-приложна стойност – може да се използва при обучението на ученици и студенти, в работата на журналисти и дипломати. Атласът предоставя богат материал за задълбочаването на знанията за родния език и за повишаването на езиковата култура.
Българският език се характеризира както със своето специфично структурно единство, така и с многообразието на териториалните си диалекти. Познанието за народните говори на даден език е от първостепенна важност за изучаването на неговата история, за мястото му сред другите сродни и съседни езици, за същността и пътищата на развитие на неговата езикова норма.
Българският диалектен атлас проследява в детайли диалектните особености на българския език на различни равнища – фонетично, морфологично, синтактично и лексикално.
Показва основните диалектни области на цялата територия на българското езиково землище и дава възможност на широката общественост да се запознае с основните български диалекти, да проследи техните граници.
Основната двудялба на българските диалекти на източни (с изговор бял) и западни (с изговор бел) се отразява чрез двата типа цветове – топли и студени. По-нататък границите на диалектните области се оцветяват чрез нюанси на тези цветове, а границите на диалектите в областите – чрез вътрешни линии, обединяващи групи от специфични диалектни явления, които ги характеризират.
Чрез вътрешни изоглоси и щриховки са отразени и някои допълнителни типологични особености на диалектите, които свързват не само съседни, но и географски отдалечени говори.