Проф. Георги Михаилов, който написа най-великата книга за траките

Георги Михаилов, littlebg.com

Нов български униреситет

Издателството на Нов български университет (НБУ) издаде най-великата книга за траките, написана преди повече от 45 години, от проф. Георги Михаилов – и забравена. Това е второто издание на книгата, след първото, което е направено от Държавното военно издателство през 1972 г. и е посветено на 100-годишнината от рождението на големия български професор-класически филолог Георги Михаилов.

Изданието е редактиран и допълнен вариант, подготвен от Георги Михаилов за преиздаване през 1983 г., което не е било реализирано. Оригиналът на изданието се съхранява сред дарените на НБУ архиви на знаменития професор, които Нов български университет получава през 1999 г. от неговата съпруга г-жа Слава Михаилова.

Монографичното издание „Траките“, в над 500 стр., е посветено на историята и културата на траките и до ден днешен си остава най-подробното и подкрепено с доказателства издание, което представя не отделни проблеми, а цялостната история на траките, написана на завладяващия и достъпен език на някогашните професори.

Известен по цял свят, старата библейска поговорка, че никой не е пророк в родината си – се отнася и за Георги Михаилов.

Роден на 19 октомври 1915 г., той завършва Класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, продължава обучението си в Сорбоната при Г. Вандриес и П. Шантрен, специализира в Париж при П. Шантрен, Ф. Шапутие, А. Жанмер (по гръцка религия в École des hautes études) и в прочутия Collège de France при Луи Робер по гръцка епиграфика. През 1948 г. получава докторска степен от Сорбоната.

В България негови учители са проф. Александър Балабанов, акад. Димитър Дечев, чл.-кор. проф. Веселин Бешевлиев, акад. Владимир Георгиев, акад. Гаврил Кацаров. Създава фундаментални научни трудове в областта на старогръцката епиграфика – изследването “Езикът на гръцките надписи от България, част І: Фонетика”(1940), чието второ разширено издание излиза на френски език “La Langue des Inscriptions Grecques en Bulgarie, Phonetique et Mophologie” (1943), “Гръцките надписи, намерени в България”(1956) – в пет тома, за които през 1957 г. получава наградата на Френската академия за надписи и литература.

Проф. Георги Михаилов работи върху преводите и издаването на Платоновите диалози в България. Негов е преводът на „Пир“ на Платон както и на редица други диалози. През 1979 г. благодарение на него излиза първият том, а през 1982 г. и втори том на четиритомната поредица с преведените на български език Платонови диалози. Преподавател в Софийския университет, за преводите на Платон той привлича и своите ученици – проф. Богдан Богданов и проф. Петър Димитров.

Проф. Михаилов е сред световните специалисти по гръцка епиграфика. На ХV Конгрес по гръцка и латинска епиграфика в Мюнхен създава Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика, на която става председател. Избран е за член на Германския археологически институт. Избран е и за член на Английското кралско научно дружество.  Не е бил член на Българската академия на науките.

littlebg.com

Нов български униреситет

„Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история – не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките – какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят.

И то не в една „История на Тракия”, при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди. Желанието ми беше да дам сигурното, а това, което не е сигурно, да го кажа ясно. Има толкова въпроси, които са дискутабилни, изискват допълнителни или нови проучвания, има още незасегнати от науката проблеми, които ще се уясняват в бъдеще, и най-лошото – по много въпроси материалите са тъй бедни. Затова в редица случаи по необходимост трябваше да се задоволя с излагане на различните мнения, да изказвам съмнения и към себе си, и към други, или направо да казвам: „Не знаем.”, пише проф. Михаилов.

Казват, че в архива му имало дори един плик, на който пише: “Аз отивам горе – да ям рибешка чорба.” Спомените за проф. Михаилов разказват, че имал мансарден кабинет на тавана на Софийския университет, а най-любим за него бил Платон.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×