Работата и животът в Канада за българите отдавна не е блян. Много наши сънародници от години са емигрирани в студената страна. Но за да се осъществи тази мечта, досега бе необходима виза. Дали за работа, дали за да учите в Канада, българите трябваше да си издадат виза.
За радост, това остава в миналото. От 1 май 2017 г. до Канада без визи ще могат да пътуват българските граждани, които вече са посещавали страната, притежателите на визи за САЩ, както и представителите на бизнеса. Канадското правителство ще положи усилия до края на 2017 г. без визи до страната да пътуват и всички останали български граждани.
Това стана ясно след проведен телефонен разговор между българския премиер Бойко Борисов и канадския Джъстин Трюдо. Разговорът за отпадането на визите за български граждани е бил поискан от канадския премиер.
Само в случай на забавяне поради технически причини заради огромния обем административна работа и пренастройка на системите, тази дата може да бъде удължена до 1 май 2018 г., но не по-късно.
Джъстин Трюдо посочи, че това е възможно да стане след многократните проверки и направените констатации по подготовката на България и големия прогрес в отношенията между двете страни. Решението на канадското правителство е ключово, тъй като се приема за стъпка към отпадането на визите за българските граждани за САЩ.
Техническата подготовка на двустранните договорености двамата премиери възложиха на своите министри на вътрешните и на външните работи.
Борисов и Трюдо се договориха за размяна на визити в рамките на 2017 г. Това ще бъдат първите посещения на ниво министър-председател между двете страни.
Отава, Канада
Каква беше ситуацията досега?
Как досега българите заминаваха за Канада?
Как да се озова в Канада – този въпрос не дава мира на доста нашенци. Който иска, намира начин – типично по български, с главата напред. И пак по нашенски се дави в дълбокото. През 1989 г. Канада прие около 35 000 бегълци. Голяма част от тях бяха от Източна Европа, 3000 – от България.
Най-сигурният начин да се засели в Канада за българина е с виза за индипендънт емигрант. Тя дава право на работа в страната за срок от 3 години. При подаване на документите кандидатът трябва да внесе около 500 канадски долара. Ако иска да пътува със съпруг или съпруга, сумата се удвоява. За деца се внасят още по 100 канадски долара. Ако не бъде одобрен, сумата не се връща. Периодът на обработване на документите е от 6 месеца до 2 години. Кандидатът внася и съответната лендид такса, която е 700 долара на човек и се плаща преди заминаване.
Отсяването на кандидатите става посредством точкова система. Процедурата по издаване на виза започва при минимум 70 точки. Основният критерий в оценката е нуждата от определена специалност в Канада. Практиката показва, че базата за всеки един показател за българи е 8 точки. От 1997 г. повече в класацията получават само компютърните специалисти. След тях се нареждат машинните инженери. Те са най-желаните професии.
Преди две години обаче Канада търсеше най-много готвачи и те изненадващо заеха първо място за професии. Родните ни лекари не са сред търсените, защото трябва да приравняват знанията си, а това за тях значи допълнително около 26 изпита.
Точки се набират още и от оценка на дипломи за образование, допълнителни специализации, знания на английски и френски, стаж по специалността, възраст. Максимумът се получава за възраст около 30-35 години и 0 точки за възраст над 48 г. Ако кандидатът за индипендънт емигрант има близки, които декларират, че ще му помогнат, също получава максимален брой точки. За добро представяне на задължителното интервю в посолството по преценка също може да се получи максимумът. Единствените сигурни 8 оценъчни точки са за нашия географски район.
Набирането на необходимия точков минимум обаче не означава, че кандидатът ще получи индипендънт виза. Необходимите документи – акт за раждане, декларация за имотно състояние, диплома, бележка от месторабота, документи за завършени специализации, трябва да са заверени в Консулски отдел при Министерството на външните работи. Свидетелство за съдимост и медицински удостоверения се представят към края на процедурата.
След като е получил такава виза, при пристигане в Канада кандидатът трябва да има 6500 канадски долара за възрастен член от семейството независимо дали на ръка или в банка. Даването на визата не означава, че му се предлага работа. Независимо от квалификацията, представените документи и професионалните умения, за всеки животът започва отначало и трябва да се доказва като специалист и човек. Ако не знае добре английски или френски, първите му ангажименти в отвъднокеанската страна са 5-месечни езикови курсове.
Друг начин за заселване в Канада е получаване на работна виза. Процесът е доста труден – трае до 1 година. Обикновено така отвъд океана се озовават най-добрите специалисти и си е чиста форма на изтичане на мозъци. Схемата е следната, пише в. „Сега“. Влиза се в контакт с канадска фирма. Това става най-често с директен контакт с фирмата по Интернет или чрез приятели, които вече са се заселили в Канада. После работодателят трябва да докаже пред техните служби по заетостта, че човекът, който кандидатства за работа, е много добър специалист, какъвто в страната няма. Обикновено работната виза е за година или две и впоследствие евентуално се подновява. Практиката обаче показва, че много малко хора започват работа по специалността, която са имали у нас, и твърде много работят „черна“ работа.
Годишно в Канада отиват да работят и да се заселват трайно около 100 българи. На месец заминават около 4-5 семейства като индипендънт или с работна виза. Всички останали пристигат в страната в противоречие с канадските закони.
Най-непопулярният начин да се озове човек в Канада е като „рефюджи“ или беглец. След изявленията на министъра на емиграцията Елинор Каплан в края на миналата седмица срещу този начин на заселване в страната ще се вземат строги мерки. Още през януари 1998 г. Върховният комисариат на бежанците препоръча към българите да не се прилага статут на бежанци в нито една страна с мотива, че в България няма причини, поради които да се потъпква личната свобода. Въпреки това доста от нашите емигранти в Канада са бегълци.
Регистрираният като беглец в продължение на 2 г. има право на две дела, в които обяснява мотивите си, поради които е избягал. Досега срокът беше 5 г. Българите най-често обясняват: „Преследват ме, защото съм циганин, защото съм гей, защото съм член на ОМО „Илинден“. Обикновено делата завършват с решение за заселване в Канада. От пристигналите по този начин сравнително добре се оправят специалистите. Доста от интелектуалците ни в Канада са минали по този път – художници, артисти, аниматори, инженери.
Ванкувър, Канада
Туристическата виза задължително се получава след покана. Шансовете са най-големи, ако тя е от баща, майка, син или дъщеря. За посещение на семинари, конгреси, в състава на културни и политически делегации, при покана от организации шансовете за туристическа виза също са големи. У нас не се ползват ваучер-визи с предварително платен хотел.
За получаване на двата типа визи задължително се подписва декларация, „че получилият визата по никакъв начин няма да търси пътища за оставане в Канада“. Цената на една туристическа виза е 55 долара.
Канадските посолства по света работят по райони. Визи и документи за туризъм и емиграция за българи се издават само в Букурещ. Канада има посолства в Атина, в Белград (което от отварянето си след юговойната обслужва само сърби) и централа за Източна Европа във Виена. Ако обаче българин поиска да си извади виза оттам, ще бъде препратен в Букурещ.
карта на Канада
Ето и списък на държавите, за които е необходима/не е необходима виза.