Американците измислили компютър, който чете мисли и пресъздава в 3D образи. Решили да го тестват на доброволци и пуснали обява. Посъбрали са доста мераклии, съответно и Бай Ганьо.
Почнали да минават доброволците, слагат им жици и пускат компютъра. Всичко си било на шест и компютърът познавал без грешка. Дошло ред и на Бай Ганьо, ама нещо започнало да го хваща страх от толкова жици да не го удари ток. За да си вдъхне кураж се поразтърсил из бизнес-куфарчето (дисагите) и открил едно шише двойно препечена ракия.
Започнал да понадига шишето и докато му дошъл реда вече бил изпил цялото шише. Седнал на стола, сложили му жиците, пуснали компютъра и гледат образа – само строителни материали – вар, пясък, тухли. Питали го за какво си мисли, ама той вече бил неадекватен. Решили, че компютърът вече е прегрял и спрели експеримента. На другия ден питат Бай Ганьо за какво си е мислил, ама той нямал никакви спомени.
Обяснили му хората, че на образа имало само строителни материали – вар, пясък, тухли, а нашия се плеснал по главата и казал:
– Работи ви компютърът бе, спокойно! Аз като си пийна се мъча да запея „Градил Илия килия!“