С помощта на компютърна програма група столични ученици са на път да разрешат проблема с опашките пред лекарските кабинети. Засега разработката е пилотна, но младите IT специалисти се надяват тя да стане достъпна за всеки.
Възможно ли е да получим диагноза, само на базата на лабораторни изследвания, без да ходим при лекар-специалист? Отговор дават ученици от 11. клас на Технологическо училище „Електронни системи“ и тяхната разработка.
Те са четирима приятели, съученици и съмишленици. Признават, че всичко е започнало с едно състезание. „Ние се явихме на международно състезание „Hack4Health“, на което трябваше да представим проект на тема здравеопазване. И докато другите отбори имаха готов проект, ние не бяхме сигурни каква точно искаме да направим и нашият ментор Димитър Николов ни насочи към нещо, с което се обработват данни. И впоследствие ние измислихме да обработваме данни, които описват конкретни здравни проблеми“, разказва Антонио Милев пред БНТ.
Изработват компютърна диагностична програма с елементарно навигиране. Просто попълваме в съответните полета пол, възраст и референтните стойности на лабораторните изследвания, като левкоцити, тромбоцити, еритроцити и др.
Следва кликване с мишката и програмата ни казва дали сме болни и от какво. Мартин Дацев, ученик от 11. кл. от ТУЕС обяснява: „За да вдъхнем живот на проекта, ние реализирахме алгоритъм, който е на базата на машинното самообучение, в който сме вкарали реални данни от изследвания на пациенти“. А според Телериг Арсов, ученик от 11. кл. от ТУЕС, е трябвало да разработят проекта за 2 дни. „Най-големите трудности, с които се сблъскахме, бяха с това, че ние преди не сме правили някакви програми, които да са на основата на машинно обучение“, признава ученикът.
Желанието на четиримата млади програмисти е диагностичната им апликация да стане достъпна за всеки. „Нашето приложение може да бъде използвано както от доктори, така и от пациенти за достатъчно бърза и точна диагностика. Като в момента ние работим с данни за заболявания на черния дроб, но структурата, на която е изградено нашето приложение, позволява много бързо обновяване на тази база с данни, съответно нашата амбиция е един ден с приложението да може се използва за много повече видове болести“, пояснява Владислав Георгиев.
И четиримата мечтаят техните ученически разработки скоро да получат и пазарна реализация.