Вадят метан от Черно море

Германският научноизследователски кораб „Метеор“ спуска сондажния апарат MiBo-200, който ще извади първия метанов хидрат от Черно море. Българско-германска научна експедиция ще извади за пръв път тази есен замръзнал метан от дълбините на Черно море.




По този начин учените ще проверят резултатите от геофизичните изследвания, провеждани до момента, според които под дъното в българския участък се крият хиляди кубични километра метан под формата на твърд газов хидрат.

„Предварителните оценки са за много големи запаси. Със сигурност за период от един век ще можем не само да задоволяваме енергийните си потребности, но и да бъдем един от най-големите износители в Европа“, каза пред „Труд“ океанологът доц. д-р Атанас Василев.

Хидратите на метана се смятат за един от перспективните бъдещи източници на енергия, заради огромните световни запаси, които биха стигнали на човечеството за векове. Този вид природни горива могат да се добиват при риск и минимално замърсяване, тъй като находищата са сравнително плитки, а наляганията – малки. Освен това, не съдържат други субстанции, които са вредни за природата и се срещат при конвенционалния добив на газ и нефт. Самият метан пък най-лесно би могъл да замени традиционните горива.

Експедицията в рамките на германския проект SUGAR ще се проведе през ноември и декември, а от българска страна в нея ще участват доц. д-р Атанас Василев (Институт по океанология – БАН) и д-р Валентин Георгиев (Геомарин ЕООД). Учените ни са признати експерти в областта на газовите хидрати и са членове на управителния съвет на COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на този ресурс.

SUGAR стартира през 2008 г. и се финансира от Германия. Поради добрите перспективи проектът е удължаван вече три пъти от правителството в Берлин. Основната му цел е добивът на газ от метанови хидрати на морското дъно, но има и друга, не по-малко важна. „Технологията, която се разработва в Германия, позволява извлеченият от хидратите метан да бъде заместен с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан добиваме, толкова повече ще намалява въглеродният диоксид в атмосферата“, обясни доц. Василев.

Парниковият газ CO2 може да се депонира в хидратна форма на дъното на морето, вместо да се изхвърля в атмосферата, усилвайки глобалното затопляне. „Така могат да се погребват големи количества CO2, уловени от ТЕЦ-овете. Технологията не е само концептуална, такива съоръжения вече съществуват, увери българският учен.

Поредната експедиция в нашите териториални води ще се проведе с кораба „Метеор“ – съвременна морска лаборатория, която ще бъде снабдена с апарата MiBo-200, предназначен за автономно подводно сондиране. Газовите хидрати се образуват на дълбочини под 500 метра, където налягането е около 50 атмосфери. Изчислено е, че 1 кубически метър газов хидрат съдържа около 155-168 куб. метра метан.

Находището в българската икономическа зона на Черно море е с размери около 60 на 25 километра. То се намира на около 200 метра под дъното, което пък е на дълбочина от 800 до 1900 м. под морското ниво. Учените изчисляват, че количеството на метана в него може да достигне няколко десетки и дори стотици хил. кубически километра. Освен това се смята, че нашите находища са най-благоприятни за извличане, защото са в пясъчни колектори. В палеоделтата на Дунав пък има ресурси от метан като свободен газ, които са около 30 пъти повече от запасите в най-голямото конвенционално газово находище в Черно море – румънското Домино.
През септември във Варна ще се проведе третата годишна среща на COST акция MIGRATE.

„Поканили сме представители на парламента, Министерски съвет, БАН и неправителствени организации, като се надяваме тя да положи началото на по-активни действия в тази насока, защото нашите находища са много обещаващи“, каза доц. Атанас Василев. По думите му, моментът е особено подходящ с оглед българското председателство на ЕС. „Това е добра възможност темата за газовите хидрати да бъде изведена като стратегическа за общността“, поясни той. Освен това, проучванията, са още в началото и никой не е по-напред от останалите. Необходима е и нова технология за транспортиране на газовите хидрати. Японци, германци и китайци вече разработват такива кораби.

Днес газовите хидрати са една от най-бързо развиващите научни области. Редица държави провеждат интензивни изследвания. “В момента се извършва своеобразен скок от технологии за проучване към технологии за добив”, посочи доц. Атанас Василев. През май бяха проведени сондажи от Китай, Япония и САЩ.

Първата национална програма е американската. Тя влиза в сила през 2000 г., като целта е до 2015 г. да бъдат разработени няколко технологии за добив на газ. „Това не се случи, като една от причините е революцията в добива на шистов газ“, обясни българският учен. Друга амбициозна програма е японската. В началото тя предвижда промишленото добиване да започне през 2020 г., но към момента този срок е отложен за 2023 г. Най-добри резултати са постигнали китайците, които са успели да реализират непрекъснат добив на метан в продължение на два месеца, средно по над 5000 кубически метра на ден, като на моменти са вадили и по 35 000, каза океанологът. Новината е, че те са преодолели една от основните трудности – големият приток на пясък в сондата, заради която японският екип е бил принуден да спре работа.

В Европа също има проекти в областта. Един от тях започва през 2014 г. и трябва да приключи през 2019 г. Целта му е да координира усилията на европейските държави, които разработват технологии за добив. Тя има 4 основни направления: проучване, технологии за добив, рискове и мониторинг, създаване на правни рамки.

Находището под дъното на Черно море може да бъде сравнено с гигантско ледено езеро. Метановият хидрат прилича на лед, но е леснозапалим, затова е познат като „горящ лед“. Той е известен на науката отдавна, но първите, които се сблъскват с него са газовите инженери, още през първата половина на XX век.

Тогава хидратите създавали сериозни главоболия, тъй като се образували в тръбопроводите и ги запушвали. В продължение на десетилетия те са обект на научен интерес, но индустрията ги смята за пречка. Днес обаче метановите хидрати се смятат за перспективен бъдещ източник на енергия, който има по-голям потенциал от фракинга и конвенционалния добив на природен газ. Ако успеем да разработим рентабилни технологии за добив от тях, хидратите имат потенциал да предначертаят глобалната енергийна карта и дори да помогнат за преодоляване на глобалното затопляне, дължащо се основно на въглеродния двуокис (CO2).

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×