Нов български сорт пипер Ивайловска капия ще могат да опитат съвсем скоро българите. Новият пипер е съвместна разработка на Опитната станция по поливно земеделие-Пазарджик и Института по зеленчукови култури “Марица”. Сортът е подходящ за средно ранно полско производство. Той е с подобрени морфологични характеристики на плода и по-високи химико-технологични качества на продукцията. Капията е за свежа консумация и преработено състояние – печене, мариноване, пюрета, лютеница и др.
Институтът “Марица” ще представи и силно лютивата Джулюнска шипка 1021 – много ранен и добивен сорт, пише още bgfermer.bg. Растението е средно високо около 51 см, с тънки, многобройни и сравнително изправени разклонения, прибрани към стъблото. Плодовете са висящи, дребни – дълги 4-6 см и широки в основата1,5-2,5 см, прикрепени на извити дръжки, с фуниевидни чашки, които обхващат основата на плода. По форма са късо конусовидни, със заоблен връх. Повърхността им е гладка със силен гланц. В техническа зрелост са тъмнозелени, а в ботаническа – интензивно червени.
Дело на института са и сортовете краставици/корнишони Тони F1 и Мерсия F1. Първият е подходящ за консервиране и е с висока устойчивост на брашнеста мана. Вторият е предназначен за свежа консумация и за преработка като стерилизирани краставички. Подходящ е за полско и оранжерийно производство. Добивът варира от 5 до 7 тона на декар.
Ще бъде демонстриран и нов сорт главесто зеле, предназначен за отглеждане по технология за ранно полско производство с пролетно засаждане. Зелките са с кръгла до овална форма и средна маса 1,5-1,7 kg. Вътрешността им е бяло до кремаво оцветена, с крехка и сочна консистенция. Предназначен е за консумация в прясно състояние и след кулинарна обработка.
Институтът се представя и с два сорта градински фасул. Еврос е високо продуктивен, жизнен и много добре адаптиран към агроклиматичните условия на страната. Притежава цилиндрични, дълги (13-15 см), прави, зелени бобове без лико, изключително подходящи за замразени зеленчукови миксове и цели замразени бобове и консервиране. Тангра пък има къс вегетационен период – 44-46 дни от поникването до технологична зрялост. Може да се отглежда, като се засява на етапи от април до втората половина на юли. Той е с висок биологичен потенциал за добив.
