Ивайло Петров – властелинът на нощното небе

Ivo Petrov Photography




Вече ви срещнахме с фотографите, влюбени в красотата на Малка България. Представихме ви Чавдар Чернев, Андрей Андреев, Ивайло Маджаров, Емил Рашковски, Албена Маркова, Пламен Андреев, Асен Великов и техните невероятни снимки от България.

Сега ще ви запознаем и с още един талантлив фотограф – Ивайло Петров.

Той е на 30 г. и е от Силистра, но през последните 10 години живее и работи в София. Казва, че е „щастливо женен от 5 години“ и има красиво и смело момче на 3 годинки. Занимава се със софтуерно тестване, но истинската му страст и любов е фотографията.

Ето какво сподели пред LittleBG за България, фотографията и….

Откога се занимавате с фотография, как се запалихте?

– До преди 5 години за мене фотографията не значеше нищо повече от това да вдигнеш фотоапарата и да го насочиш към обекта, който искаш да снимаш. По това време ми се наложи да си сменя не само работата, но и професионалното направление, което си бях избрал. Както казват хората, „всяко зло – за добро“ и тази глобална промяна ме срещна с бившия ми мениджър, който истински разпали увлечението ми по фотография, като споделяше негови снимки и ме учеше на техники, непознати дотогава за мене.

Така се стигна и до покупката на първия ми огледално-рефлексен фотоапарат. Помня деня, в който съпругата ми се прибра от командировка в САЩ и ми го донесе, как взех книжката и се затворих в спалнята и не излязох от там, докато не я прочетох цялата. Естествено новата информация повдигна много нови въпроси, които с годините ме тласкаха в какви ли не посоки – снимах портрети, снимах продукти, снимах HDR, снимах черно-бели снимки, снимах какво ли не и нищо не беше достатъчно добро, за да ме задържи за повече от няколко месеца.

И тогава дойде денят Х или по-скоро нощта Х – беше красива лятна нощ, със семейството ми бяхме на почивка в Хисаря, всички освен мене, си бяха легнали, когато буквално за 5 минути се разрази истински ураган – светкавиците осветяваха всичко, гръмотевиците бяха оглушителни, вятърът чупеше клони и събаряше керемиди, а пороят беше в библейски мащаб. Всичко продължи не повече от 10 минути и небето се изчисти, сякаш нищо не се беше случило.

Някак инстинктивно знаех, че трябва да последвам тази буря, затова изтичах в стаята, взех си раницата и статива, събудих съпругата ми, колкото да я предупредя, че излизам за малко, запалих колата и се отправих на изток по пътя на опустошението. На няколко километра от града попаднах на открито поле с хълм в далечината, а облакът сякаш беше решил да излее цялата си ярост над това парченце земя. В следващия един час снимах дълги експозиции от по 10-15 секунди. Бурята беше толкова интензивна, че преброих над 200 светкавици впоследствие.

Това беше и момента, в който бях разбрал, че нощта, с нейното очарование, е нещото, което искам да изследвам и това продължава и до ден-днешен.

Кога и какво обичате да снимате?

– С голяма доза увереност смятам, че пейзажната фотография е моята слабост. Пленен съм както от уникалността на изгревите и залезите, тези мигове, които продължават няколко секунди и никога повече няма да се повторят, така и от безвремието на нощното небе – онова същото, в което предците ни са се взирали и са отправяли своите молитви.

Тъй като професията ми и отговорността към семейството ми не позволяват чести пътувания в преследване на онази златна светлина на залеза, реших да насоча енергията и вниманието си към нощното небе – тогава, когато всички заспиват, аз се обличам и излизам в преследване на красотите, които то има да предложи.

Мисленето, което усвоих от една сентенция, е, че ние не толкова гледаме нагоре към небето, колкото по-скоро се взираме надолу към безкрайната космическа бездна и само земното притегляне ни държи здраво стъпили на ръба на пропастта.

Къде обичате да снимате в България?

– Местата, които обичам да поставям на преден план пред нощното небе, са наистина разнообразни – от древни руини и стари малки параклиси до чистите и прости форми на природата – планини, езера, природни феномени.

Интересното при нощната фотография е, че ти дава уникалната възможност да покажеш ежедневни и познати на всички места в една друга светлина, в едно друго време непознато за другите.

Има нещо специално и необикновено в това да снимаш в безлунна вечер, когато единствено звездите осветяват пейзажа около тебе. При тези условия и най-познатите кътчета на родината ни изглеждат непознати.

Но в края на нощта не самата снимка има толкова значение, колкото историите и дружбата, която се изгражда между приятели и колеги фотографи, защото какво е хубавият момент, ако не го споделиш с някого…

Любимата ви снимка, заснета в България…

– Наистина нямам някоя конкретна снимка, която мога да нарека любима. Всяка сама по себе си е скъпа за мене, тъй като носи в себе си частица от мене и спомен, който ми е скъп. Хората, занимаващи се с фотография, обичат да казват, че най-хубавата им снимка тепърва предстои.

И все пак, ако трябва да определя двете снимки, които са по-значими за мене, то това биха били бурята край Хисаря и първият път, в който успях да уловя Млечния път при Белмекен.

Какво мечтаете да снимате?

– За радост, има още много места, които желая да посетя през нощта – имам един красив и дълъг списък като много от местата в него са в Югоизточна България, които поради отдалечеността им са ми били винаги проблемни за организиране, но вярвам, че една нощ ще стигна и до тях и преживяването ще е невероятно.

В по-краткосрочен план – мечтая за следващото новолуние, а мястото не е толкова важно, колкото това отново да погледна нагоре, в обсипаното с безброй звезди небе.

Ето и снимки на Ивайло Петров.

 „Бурята на века“, Хисаря
Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Млечният път се оглежда в яз. Белмекен

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Мъгла над София

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Габрово

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Геминиди

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Лакатник

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Св. Киприан

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Магистрала

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Таня

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Тюленово

Ivo Petrov Photography

Ivo Petrov Photography

Няма коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *