Първата голяма звезда на българската художествена гимнастика, великата Мария Гигова е родена на 21 април 1947 г. Тя е трикратна абсолютна световна шампионка от 1969 г., 1971 г. и 1973 г. Спечелила е 13 медала от световни първенства, (9 златни, 2 сребърни и 2 бронзови.) От Международната федерация по гимнастика (ФИГ) е обявена за една от десетте най-добри гимнастички на всички времена и гимнастичка номер едно на 20 век!
Завършва изкуствознание в Художествената академия. От 1980 до 1992 г. е председател на техническия комитет на ФИГ и до днес е негов член. Начело е на Българската федерация по художествена гимнастика от 1982 до 1989 г. и от 1999 до 2012 г.
За кратко е спортен директор на БОК. В края на 1989 г. работи за Министерството на младежта и спорта на Франция.
През 1965 на Световно Първенство в Прага, завършва на шесто място в многобоя.
През 1967 на Световно Първенство в Копенхаген, завършва на първо място и печели златен медал на обръч.
През 1969 на Световно Първенство във Варна, печели златен медал в многобоя, златен медал без уред, златен медал на обръч, златен медал на въже и сребърен медал на топка.
През 1971 на Световно Първенство в Хавана, печели златен медал в многобоя, златен медал на бухалки и бронзов медал на лента.
През 1973 на Световно Първенство в Ротердам, печели златен медал в многобоя, златен медал с обръч, бронзов медал с бухалки и бронзов медал с лента.
От 1978 до днес е член на техническия комитет по художествена гимнастика на ФИГ.
Мария Гигова е единствената българска спортистка, не само гимнастичка , която е удостоена с орден от СССР „заслужил майстор на спорта на Съветския съюз”
От 1978 до 1982 г. е Вицепрезидент на Българската федерация по художествена гимнастика.
Председател е на Българската федерация по художествена гимнастика в периода от 1982 до 1989 и в периода от 1999 до 1999, когато щафетата е поета от Илиана Раева. Носителка на Първия почетен спортен „ИКАР“ от фондация „Български Спорт – 2000“. Носителка на медал „Международна жена на 2000 – 2001 година“ от Международния биографичен център в Кембридж, Англия. Обявена е за Гимнастичка на 20-ти век.
Мария Гигова е първата българска гимнастичка, спечелила три абсолютни световни титли в историята на художествената гимнастика – през 1969, 1971 и 1973 година. Постижението й е вписано в Книгата за рекордите на Гинес. През 2017 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен от Президента на България Румен Радев „за изключително големите ѝ заслуги за развитието на спорта“.
“Огромна е отговорността да носиш такава титла, на световна шампионка. Чувствах погледите на хората, не ме изпускаха от очи, искаха да знаят как се движа в обществото. Целият ми живот бе на показ, а това си е сериозно бреме”, споделя великата Мария Гигова.
Нейни треньорки са били Жулиета Шишманова, Лили Мирчева и Златка Пърлева. Първото състезание на Мария Гигова е в Русе, когато е била на 9 години. Състезание, за което тя винаги си спомня с усмивка и споделя, че от тогава е обикнала изявите пред публика и винаги е била нетърпелива да показва на състезания какво може.
За Мария Гигова любим уред винаги е била топката: „Аз я чувствах не като уред, а като живо същество, усещах я като фибра до моето тяло. Това се усещаше и от публиката. Тя може би не долавяше сложността на изпълнението, но виждаше тази перфектност на синхрона в движението. Това го имам от баща ми, той беше много добър майстор. Беше авиомеханик, но от дърво и от метал изработваше най-различни предмети, включително и мебели“, споделя тя.
В залата за първи път я води Дора Ботева, нейна учителка по физическо възпитание в 19-то училище.
Тогава е била открита и школата на току-що завършилата ВИФ Жулиета Шишманова (всепризната треньорка, загинала в самолетна катастрофа на път за Варшава на16 март 1978 г.)
Мария Гигова попада в първата й група заедно с Красимира Филипова, Вера Маринова, Нешка Робева и още няколко бъдещи гимнастички. Дотогава Мария се занимава с музика, свири на пиано и играе балет в школата на Лили Диловска във Военния клуб, изучава френски език. Веднага в залата си проличава, че тя е изключително гъвкава и прави с лекота много трудни елементи.
Първия златен медал Мария Гигова получава на Световното първенство в Копенхаген, 1967 година, за съчетанието с обръч. Работят заедно с треньорката Жулиета Шишманова. Избират да играе по музика от филма „Доктор Живаго“. Но един месец преди състезанието ги викат в ЦК на БКП и им заявяват, че за нашето социалистическо тогава общество тази музика е упадъчна. Лично Тодор Живков вика в кабинета си Мария Гигова и нейната треньорка Жулиета Шишманова и им заявява, че тази музика трябва да бъде сменена.
Те решават да играят на същата музика и Мария печели златен медал, западната преса гърми, че това изпълнение е истински шедьовър. Това е и първият златен медал за българската художествена гимнастика от Световно първенство. Санкции за Жулиета Шишманова и Мария Гигова не последвали, но музикалният редактор на БНТ Яна Пипкова е била с последно предупреждение за уволнение, а спортният коментатор Людмил Неделчев, който коментира много възторжено този успех също е бил наказан сериозно!
Преди Световното първенство в Хавана през 1971 година също има интересна случка. Тогава Мария Гигова работи с пианиста Борислав Неделчев, който е бил с произход от белогвардейско семейство и е имал забрана да пътува.
За да може да замине с нея, лично Тодор Живков я кара да подпише декларация, че ще стане световна шампионка. За случката Мария Гигова разказва: „Другарю Живков, как така да се подписвам? Това е състезание, всичко може да се случи. – Няма да се случи, отговаря ми той. Ти отиваш, за да защитиш България, да защитиш световна титла. Ти отиваш за България, момиче, разбираш ли? Аз съм съгласен да замине с теб пианиста ти, но ти трябва да гарантираш тук, пред мен сега, че ще донесеш титла!“ …
Така Мария Гигова заминава със своя корепетитор Борислав Неделчев за Хавана, откъдето се връща с абсолютна световна титла, златен медал на бухалки и бронзов на лента!
Три години след като вече се е отказала от спортна дейност и е международен съдия, Мария Гигова отива на балканиада като съдия в Гърция. През 1976 година, все още в Гърция няма художествена гимнастика, но по това време има балканиада, на която участват България, Румъния, Югославия. Мария Гигова е посрещната в залата с бурни аплодисменти. Дори в Гърция тя е много популярна и обичана. Междувременно, всички участници, треньори и съдии са закарани с автобуси от домакините да разгледат Акропола в Атина. Там има заградено място, на което не се допуска човешки крак да стъпва, защото гръцката легенда разказва, че там могат да стъпват само Боговете. Но нашата Божествена голяма шампионка е поканена от организаторите да бъде снимана именно там! Махат преградите и красивата Мария Гигова като истинска Богиня стъпва на свещените камъни. Фотографите очаровани от гледката я снимат и я карат дълго да позира.
Нещо, което Мария Гигова винаги споделя като преломен момент за своя живот е срещата и с една монахиня:
„Една случайна среща през 1964-а преобърна мисленето ми. Тогава се опитвах като хоби да навлизам в астрологията. Имах среща с Ана Ненова, една от много добрите астроложки в България, най-добрата по това време. Преди едно състезание с моя леля посетихме манастира в Малашевци. Там в градината аз поседнах на една пейка, докато тя палеше свещички в църквата, и неочаквано до мен (няма да го забравя това) дойде една жена. Сравнително млада, много симпатична и с много мек глас ми каза: “Мога ли да седна до теб, моето момиче, Мария?” Назова ме по име: “Мога ли да споделя с теб нещо, да ти кажа нещо?” Кимнах. И тя започна да ми казва какво ми е бъдещето. Аз го видях, тя просто тя ми прозря бъдещето, начерта ми го. Тогава още не бях тръгнала по световни първенства. Тази жена ми каза: “Ще имаш три върха в живота си.” Трите върха са трите световни титли. Всичко това аз после го осъзнавах. “Ще имаш по твоя път много завист, много интриги, много неприятности, които ще ти идват само от жени. Но да знаеш едно (това няма да го забравя), ти не бива да се впускаш с действия или с мисли дори да отговаряш на злото със зло. Остави ги, да знаеш, че този който е направил зло на теб, зло ще го постигне, без ти дори да се намесиш с мисълта си!” Беше толкова шокиращо!“ – наистина човек като слуша или чете просто настръхва.
През 1989 г. по нареждане „от най-високо място“ на Мария Гигова е заповядано да си подаде оставката и да не се занимава с гимнастика в България, след което тя заминава за Франция. Там работи към Министерство на младежта и спорта отговаря за подготовките на кадрите, на треньорите. Работи в Париж, в един от големите спортни центрове, който обхващаше огромна област, помага на спортни клубове с треньорска работа.
С помощта на покойния вече Иван Славков Мария Гигова работи и като спортен директор в Българския олимпийски комитет.
„Целият ми живот е минал в спорта, от спорта получих много, но и дадох от себе си много. Може би ако съм била в друга страна, по друг начин щеше да се развие животът ми като световна шампионка. Но в България такава е била системата и аз съм трябвало да изживея това, което изживяват всички останали в тази система. Не мисля, че беше достатъчно това, което се правеше за спортистите. Работихме и тренирахме при мизерни условия. Аз съм тренирала в зала “Армеец” на 4-ти километър, във войнишкия гарнизон, и съм се завивала в стаичката на дежурните войници с войнишките одеяла между две тренировки. Там работехме с Жулиета. Нешка – също, в големия спорт навлизаше. При 3 градуса температура, с тези дървени обръчи, с вкоченени ръце, с по едно мляко и един геврек на ден – така изкарвахме. Сегашното поколение не може да ни разбере, когато им говорим какво е било по наше време. А сме тренирали повече от тях. Нашите съчетания бяха по две минути всяко едно, сега съчетанията са с продължителност по минута и половина, много по-лесно се изиграва. Световни първенства имахме през година и да поддържаш десет години високо ниво на подготовка беше къртовски труд. Сега всяка година има световни първенства, има европейски първенства, има олимпийски игри“, споделя Гигова.
Миналата година Мария Гигова честваше 70-годишен юбилей и беше удостоена с орден Стара планина Първа степен. Президентът Румен Радев издаде указ първата ни трикратна световна шампионка Мария Гигова да получи високото отличие за изключително големите и заслуги за развитието на спорта у нас.
По думите на президента Радев при връчването н Ордена, Мария Гигова е институция в спорта: „Вие заслужавате тази висока награда. Вие ни учите всички нас, поколения българи, на простички уроци, но много силни, че спортът не е просто титли, спортът е школа за патриотизъм, за възпитание и доказателство, че победите се постигат ежедневно с воля, с дух, с всеотдайност, подчерта държавният глава.“
А Мария Гигова казва за себе си в навечерието на 70 -годишния си юбилей: „Аз съм една щастлива жена, изживяла годините си до тук със сбъднати мечти!“
И тези нейни думи наистина казват всичко – велик спортист, осъществен човек, щастлива майка, съпруга и баба, професионалист, готов без остатък да раздава на другите уменията и знанията си и никога да не спира да помага и да прави досегът с нея незабравим!
(автор Юлиана Кесарова)