Какво трябва да има на трапезата на Сирни Заговезни?

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е празник, приет в цяла България. Назовават го с различни имена – Сирници , Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.




На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва.

Това е последният ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великият пост, който е седем седмици.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни вечерта се извършва ритуала хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце.

Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината.

Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба.

Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

  • 2017 година – 26 февруари
  • 2018 година – 18 февруари
  • 2019 година – 10 март
  • 2020 година – 01 март

В българския народен обичай празникът обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Смята се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има благодат. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голямо плодородие.

На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

На празника се иска прошка . По обичай по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“ , а те отговарят „Просто да ти е! Бог да прощава“.

В християнското съдържание да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране,прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *