Във фамилните имена на българите има влияния от езика на различни етноси и групи, населявали земите ни от древността до наши дни. Една голяма част от тях са свързани и с културното ни наследство, формирано в течение на петте века господство на Османската империя, обяснява д-р Петя Банкова от Института по етнология и фолклор в Етнографския институт с музей при БАН.
По презимената на българите може да се „прочете“ историята на нацията в областта на икономиката, бита, културата, морала, географската принадлежност, връзка с други етноси, личностна характерология на индивида и др., твърди пред БТА Катя Бакърджиева, която изследва народопсихологията в българските фамилни имена.
Много от нашите фамилни имена са с турска, персийска или гръцка етимология, за други има и българска и турска дублетика (например Зидаров-Дюлгеров, Железов-Демиров и др.). Фамилните имена, свързани с професии и занаяти, са многобройни и са характерни главно за Възраждането – Житаров, Харманджиев, Оризаров, Брашнаров, Овчаров и др. Срещат се и дублетни форми: Овчаров-Чобанов, Биволарски – Мандаджиев (от „манда“ – бавен).
Българинът е добър занаятчия и това е оставило следа върху презимената, някои от които се отнасят до минал бит като: Дръндаров (от „дръндар“ – чепкало), Калайджиев, Гайтанджиев, Кенаров и др. Други имат своето значение и днес: Златаров-Сарафов-Куюмджиев и др. Присъстват и дублети: Зидаров- Дюлгеров, Пчеларов-Кованлъков, Шивачев-Терзиев. Срещат се и фамилии, които доказват връзката на населението с морето: Гемиджиев-Шаланов, Рибаров-Балъков, Вапоров (от „вапор“ – параход), Моряков, Корабов и др. Има и презимена, свързани с професии от културния живот: Даскалов, Калиграфов (краснописец), Газетаров (вестникар), Писаров, Подвързачов и др.
Художествените занаяти намират отражение в имена като: Марангозов (резбар), Зографов, Молеров (художници), Майсторов-Устов и др. Връзка с лечителстовото и езотеризма откриваме във фамилиите: Докторов-Хекимов, Знахаров, Вещеров (лечители), Гледачев, Билкаров.
Фамилните имена, свързани с бита, физиологията, качествата на характера събуждат особен интерес. Сред тях са фамилии като: Белмустаков, Абрашев (луничав), Герджиков-Гюзелев-Дилберов (красив), Слабаков, Левентов (строен), Кьорчев (сляп), Дюстабанов (с плоско стъпало), Маразов (често боледуващ), Пелтеков (заекващ) и др. Колоритни са презимена като: Сайбиев (добър стопанин), Въртикъщов, Тевекелиев (щедър), Късметлийски, Чалъмов- Чалъшканов (усърден, сръчен), Умников, Губиделников, Тембелиев, Чапкънов (хитрец), Бербатов (нечист), Яланджиев (лъжец), Дремджиев и др.
Сферата на социалния живот също дава отражение върху фамилните имена. Съществуват две категории от тях – свързани с прослойката на бедните от една страна и на заможните – от друга Първите се отнасят до вида на работа: Гавазов, Измекяров (слуги); до облеклото, както и до прехраната: Голчев, Мамалигаров и др. Имената на заможните показват по-висок ранг: Десподов, Болярски; богатство: Алтънов, Сребров, Тузсузов (богаташ). Не липсва и отрицателна отсянка: Кожодеров, Лихварев и др. Други имена, отразявящи социалното положение: Чорбаджиев, Чифликчиев, Консулов и др.
Християнската религия присъства също във фамилните имена. Най-разпространената фамилия от този вид е Попов, както и Хаджиев (поклонник на Божи гроб). Съществуват и фамилии, които имат връзка с църкви и манастири – Свещаров, Клисаров и др., както и Иконописов, Зографов. По-отвлечено значение имат имената Шейтанов, Духовников, Ангелатов и др. Интересни са фамилиите Черноризов, Чернокапов, Отшелников, дори и Шаманов (езически жрец). Чрез близостта с гръцката църква идват имената Папазов (от „поп“), Парадизов (от „рай“) и др.
От взаимодействието на българи и турци са се появили имената: Ходжев (турски духовник), Текелиев (турски параклис), Дервишев (мохамедански калугер) и др. Отношение към изкуството откриваме и във фамилните имена – Гайдаров, Кавалджиев, Сантурджиев (от „сантура“ – подобие на китара), Зурлов, Бозуков, Тъпанджиев, Даулджиев. Майсторите на чанове и хлопки носят имената Хлопатаров, Чанов. Презимената Пеев, Пейчев, Орфеев говорят за певческа дарба, а Хороводов – за владеене на танца. Художниците са се изявявали главно в изписване на църкви и манастири, така са се появили фамилиите Иконописов, Зографов.
Фамилните имена, свързани с флората, доказват тясната връзка на народа ни с природата и родната земя – например Боров, Босилков, Брезински, Буков, Върбанов, Върбов-Ракитов, Гиргинов, Горянски, Грозданов, Грудов, Гюлмезов (от „гюл“ – роза), Зеленогорски, Зюмбюлев, Луков, Мешеков (вид дъб), Орешарски, Орманджиев (от „орман“ – гора), Папуров, Пчелинов, Пиперков, Пънчев-Кютюков, Рапонов (от „ряпа“), Розов, Семков, Сусамов, Съчков, Тополов-Каваков, Трендафилов-Гюлов, Трьнков, Трънски, Фиданов, Флоров, Хардалов, Церов (вид дъб), Чамкориев (от „чамкория“ – борова гора), Чамсакъзов (от „чамсакъз“ – борова смола), Черешаров, Чимширов, Чинаров-Ябланов, Чушков, Шипкалиев, Шипковенски, Шумков, Шумарев, Щирков, Яворов, Яворски, Ясенов.
Домашните животни са били пръв помощник в работата на селянина – и от тук идват фамилии като: Волов, Говедаров, Жребецов, Катърски и др. Срещат се и такива, които говорят за животни-пазители или вредители: Котев, Мишков, Вълков и др. Фамилиите Свинаров, Мисирков, Кокошкаров, Скумриев идат от названия на животни, които присъстват на трапезата като храна. Други разкриват връзката с дивата природа: Самсаров (от “ самсар“ – белка), Мечков, както и митични: Змеев-Аждеров, а и обобщаващи: Зверев, Животинов. Богато е разнообразието от имена на птици: Кълвачев, Гълъбов, Соколов и др. И тук се срещат дублети: Сърнев-Караджов, Славеев-Бюлбюлев-Бюлбюлиев и др.
*Материалът е на kirilica.info.