Много се спори кое е всъщност истинското родно място на отец Паисий Хилендарски. Мнозина от нас са учили, че това е Банско, но всъщност тази теза изглежда като една от многото.
Доста се говори за възможността да е роден в някое от селата Кралев дол или Доспей. И в двата случая обаче, се разчита на легенди, от които се правят недостатъчно подплатени с факти изводи.
И в двата случая хора от тези краища се стараят да свържат имената на съответните населени места с Паисий, по какъвто и да е начин. Тези публични спорове сякаш имат за основна цел да изтрият името на Банско от биографията на възрожденеца повече от всичко.
Най-силният коз срещу този град е, че сред основните причини да бъде счетен за родно място на Паисий е фактът, че един от братята му там е имал наследствена къща. Точно за този свой брат обаче, той е отбелязал, че са от една майка и различни бащи, а се знае, че наследството му е по бащина линия. Тоест, Паисий може и да няма нищо общо с Банско.
Всички масово разпространявани теории за родно място на монах, са създадени през ХХ век. Сред голяма част от следосвобожденския обществен елит на България, включително и за патриарха на българската литература Иван Вазов, сякаш не е съществувало съмнение, че Паисий е родом от Самоков.
Причината за това е, че хилендарският монах сам е споменал, че е от Самоковската епархия. Тя е включвала областта около този град, без изрично да е посочено конкретно населено място. Именно това дава основание на всички гореспоменати да се опрат тъкмо на този факт в надпреварата.
Само че точно тук може би се крие разковничето в мистерията.
Изследвайки стила на писане, който е използван при написването на „История славянобългарска”, учените стигат до извода, че Паисий е посочвал епархията, когато някой е роден или служил в главния й център, а е уточнявал населеното място, ако не е административното седалище. За монах, за който се знае, че е роден в София, съставителят е отбелязал, че е от Софийска епархия.
Предполага се също, че Паисий е знаел конкретно родното му място, но не е сметнал за нужно да го уточнява. По тази логика възрожденците ни са стигнали до извода за Самоков. Просто не е уточнен по-малък град. И все пак този ред на мисли се счита за недостатъчно надежден.
И така мистерията около родното място на Паисий остава.
Ако за момент излезем от същината на спора и го погледнем отстрани, може да бъде откроена една негативна тенденция. Да, наистина би било добре да се знае къде е роден Паисий.
Това е необходимо, но българинът за пореден път изпада в ярост при оспорването на подробности, като му убягва смисъла на делото. Едва ли Паисий би се радвал на чак такъв интерес към него, вместо към труда на живота му и резултатът, който е предизвикал чрез него.
Но въпреки това е куриозен фактът, че именно за онзи, който е върнал историческия спомен за дедите ни, в момент, в който са били на път да го загубят, има такава неяснота по отношение на жизнения му път. В стремежа си да ни покаже кои сме ние, Паисий е счел за ненужно да оставя кой знае колко сведения за себе си.
Той едва ли е предполагал, че неговия труд ще се превърне в част от същата славна история, която описва, и от която с право е считал, че имаме незабавна нужда. Така, разбулвайки загадките на българското минало за своите съвременници, Паисий създава още една такава за потомците си.