Ако не се сещате за него, сега ще ви припомним!
Проф. Минко Балкански е роден през 1928 г. в Оряховица – малко старозагорско селце. Като малък е прекарвал повечето време сам, залисан в негови игри, различни от чуждите. Огромният потенциал на този забележителен учен е проличал още в ранните му детски години, въпреки че както повечето деца и той е бил объркан.
Физиката, математиката, медицината и цигуларството са дисцпилните, между които се е колебаел. Налага му се да вземе решение към какво да насочи усилията си почти пет години по-рано от нормалното, тъй като в гимназията взима по два класа на година.
След като завършва Софийски университет едва на 19 години, заминава за Франция. Качествата, които Балкански притежава са достатъчни, но липсата на френско гражданско го възпира да осъществи мечтата си – да постъпи в университета Ecole Normale Superieure в Париж. Така той завършва Националното висше училище по химия в Бордо. Поради неявяване на военна служба, родината ни осъжда на смърт даровитият българин. Това предизвиква младият Минко да подаде документи за френско гражданство и да не насочва мислите си към връщане в родината.
На 27 г. вече е доктор на науките, а година по-късно – професор по физика в университета, заради който пристига във Франция. Той е носител на най-високото френско отличие – ордена на Почетния легион и член на индийската академия на науките. След като българското му гражданство е възстановено, му връчват и титлата Доктор хонорис кауза на Софийски университет.
Когато през 1992 г. проф. Минко Балкански стъпва отново на българска земя и вижда окаяното състояние на родното си място, решава да вземе нещата в свои ръце. Така той и семейството му създават фондацията „Миню Балкански” (в памет на бащата на Минко Балкански) и започват да правят редица дарения от особена важност за развитието на много млади хора, които разполагат с нужното желание и потенциал да се развиват, но трудно намират средства.
Фондацията реновира и възстановява дейността на местното училище и детска градина. Всички бивши магазини на фамилията са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с над 6000 тома френска литература), изба, учебна зала по информатика, музей и фитнес зала. Освен това още няколко къщи са купени с идеята да бъдат реставрирани и превърнати в етнографски комплекс. Традиционната битова подредба представлява голям интерес за чуждестранните посетители. Там се провеждат курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски език. От 2003 г. насам са доставени 1000 компютъра в общо 110 български училища.
През 2006 г. създава Национален институт по образование в с. Оряховица. Там провежда безплатни курсове за обучение по информационни технологии и други дисциплини за преподаватели и ученици. Освен това Балкански създава и лятна академия по цигулка, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства.
През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на Американския университет в България. Отново благодарение на него у нас ежегодно се състои лятна школа в Созопол, на която се събират видни учени от цял свят. Това дава възможност на много наши учени да установят международни контакти.
Говори се, че той е най-големият дарител за българското образование след Христо и Евлоги Георгиеви.
Отново благодарение на него Френският червен кръст дарява линейка и медикаменти на Университетската болница в Стара Загора. В град Лом е ремонтиран Дом за стари хора. Всяка година камиони, пълни с дрехи и детски играчки, идват от Франция, за да зарадват децата от родното му село и домовете в Червенаково и Асеновец.
Всяка година той има поводи за гордост с българските деца. В сферата на математиката ежегодно малките гении се връщат със златни медали от международни състезания. Милиард китайци, милиони американци и руснаци се състезават, а накрая българче побеждава всички. Какъв по-голям успех от това?
Според този велик учен, за да работи наистина образователната ни система, всичко трябва да се случва в лаборатории, децата да виждат ползата от това в промишлеността и индустрията. Черната дъска и преподавателите не са достатъчни на развиващия се мозък да си обясни защо е необходимо да учи. Само практиката дава логично обяснение.
Неговото мнение е, че не бива да съжаляваме за продуктивните млади хора, заминаващи в чужбина. Трябва да осъзнаем, че това е единственият начин те да развият на 100% потенциала си и да прославят Малка България, както заслужава.