Все още по родното Черноморие има тихи и спокойни места с безбрежен дух. Не ги забравяйте покрай суетата на морския бриз. Едно такова чудно местенце, което всеки може да посети, е местността Ропотамо.
Идеалният вариант е да отседнете в Приморско, Царево, Лозенец или Ахтопол. Така – на една ръка разстояние от плажа, ще можете да се насладите и на природата на страната ни. Това може да стане, отделяйки си един следобед за разходка с корабче по река Ропотамо. Най-близките курорти до реката са Приморско и Дюни – само на 6 км; а Китен и Созопол – на около 10 км. Ако сте решили да почивате в Царево или Лозенец – ще ви отнеме около 15 км да отидете до реката.
Малкият пристан за туристически корабчета е разположен до главния път на Южното Черноморие. Повечето регулярни автобусни линии, свързващи град Бургас с южните курорти, минават покрай устието на Ропотамо и оставят туристи там. Ако сте с кола, има паркинг, под сенчеста горичка, с приятно заведение, в което можете да изпиете по една бира, докато изчакате да се събере група. Корабчетата са малки – за около 20-30 души, така че е необходимо да изчакате да се събере група. С необходимата доза търпение, шапка и студена бира или друга напитка в ръка, след 20-на минути, а и ако имате късмет и наоколо има повечко руски туристи, групата е готова. И вашата спокойна разходка с лодка може да започне.
Макар и малко, корабчето е доста комфортно, дори и за тези, които имат леки притеснение за себе си при липсата на земя под краката си. Приятно девойче изчаква всички да се настанят удобно и с усмивка на лице ще ви вземе парите – от 8 до 10 лв. за едночасовата разходка – и със сигурност няма да се чувствате ограбени или пък да съжалявате.
И пътешествието започва – река Ропотамо е бавна река, на моменти дори може да ви се стори, че е леко скучна и мудна. Водата е мътна, глинеста, почти не помръдва. А и капитанът на корабчето е винаги готов да влезе в положението на любопитните туристи – подкарва бавно, спокойно по устието, спирайки за момент, изчаквайки всеки да запамети момента завинаги в съзнанието и фотоапарата си.
Ропотамо или Ροπόταμος (от гръцки) е кръстена на гръцката богиня Ро, което означава „тичам“ и „река“. Легендата разказва, че богинята била толкова очарователна и пеела толкова красиво, че успяла да убеди пирати да напуснат района в мир.
Река Ропотамо извира в планината Странджа на около 50 км западно от устието. Самото устие е широко 30 метра и е предпочитано място за местните рибари. Те обаче ще останат разочаровани, тъй като риболовът е забранен. На доста места има табели, които им напомнят това, сякаш за да ги подразнят още веднъж, че не могат да хванат най-големия си улов.
Природата е невероятна – растения, дървета, с причудливи форми, които са застинали сякаш във времето и пространството, като уморени старци, желаещи докосването на младо девойче. Накъдето и да се обърнете, ще ги видите – полегнали в реката, леко поизправени, готови за така желания бриз, който не се събужда, или пък гордо наклонени към тръстиките – тези дървета са придобили какви ли не форми и цветове.
Ако сте решили да се разходите из Ропотамо през лятото, възможността да видите подскачащите рибки, играещи си със слънчевите лъчи, е малко вероятна. Жаркото слънце плаши и водните обитатели, които са над 100 екземпляра от Червената книга. През пролетните месеци е доста по-вероятно да успеете да уловите с камерата си подскока на смелите рибоци. Заради разнообразието от фауна и флора в реката, местността е обявена за природен резерват през 1940 г., а 1000-та хектара я правят и една от най-големите у нас.
Сред най-атрактивните представители на местната фауна са големия белоопашат орел с размах на крилата над два метра, както и бухалите, част от които вият гнезда в Лъвската глава. Природата смело си е поиграла със себе си – в скала, издигаща се нависоко над реката, може да разпознаете именно главата на лъв. С малко въображение и повечко снимки ясно се виждат очертанията на царя на животните, който сякаш бди над реката и обитателите ѝ.
Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове – шарани, речен кефал и други. Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси.
Ако имате късмет и случите на разговорлив и смел капитан, ще имате удоволствието да усетите какво е да плаваш в самото устие. Капитанът смело подкарва корабчето със задницата към морето, готов да събира изненаданите и леко притеснени погледи на пасажерите си. Дълбока, кристално синя вода, с чудна гледка към блатото Аркутино и плажа… който е нудистки, така че не прекалявайте с любопитните погледи наляво. И докато отляво голи знойни курортисти събират слънчевите лъчи, вдясно до устието на Ропотамо има находище на морски пелин – едно от най-големите на растението у нас. То е от особено значение за резервата, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие.
В резервата се срещат 21 вида бозайници, от които 10 вида прилепи. Разнообразието на птици е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.
И докато се усетите, вече се връщате по обратния път – и макар да ви се струва, че вече сте виждали тази гледка, чувството за неизвестност остава да стои до вас. И пак наново започвате да откривате заспалите дънери, уморените клони, полегнали върху тръстиката, сухи фиданки, които ви се струват, че са змийско легло и….