„Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет“.
Много е написано и казано за св. Климент Охридски, но неговата история всеки път ще провокира интерес и гордост. Значението на св. Климент за съществуването ни като народ със собствен духовен облик е огромно.
Информацията за живота му (до пристигането му в България) е оскъдна и идва от спорни извори на различни езици. Предполага се, че е роден около 840 г. в югозападните български земи. Според „Охридската легенда“ той е „родом от европейските мизи, които народът знае като българи„. Името Климент е монашеско и е получено в чест на римския папа Климент.
Просветителят умира на 27 юли 916 г. Гробът му се намира в изградения от него манастир „Св. Пантелеймон“ в Охрид. Оттук е и прозвището му „Охридски“. Историята разказва, че българските владетели изпратили Климент като учител в крепостта Девол, дали му средства и места, където той построява манастир в чест на св. Пантелеймон. Още приживе Св. Климент извършва чудеса и изцерява болни, а до ден днешен на гроба му му се стичат хора, търсещи изцеление. Наричат го още „Охридски чудотворец“.
Днес част от мощите на светеца се съхраняват в новопостроената църква „Св. Климент Охридски“ в Пловдив. Скоро след смъртта си епископ Климент е канонизиран.
Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици – събирателно название за 7-те светци, създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Кирил и Методий – създателите и техните известни ученици: Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
През 1979 г. в градинката между Софийския университет, парламента и Националната художествена академия е издигнат паметник в негова чест. Много училища, улици и обществени обекти носят името му. Образът му се е превърнал в символ на знанието и просветата.
Св. Климент Охридски е избран за патрон на най-старото висше учебно заведение в България. СУ „Св. Климент Охридски“ е и единственият български университет попаднал в престижната класация на QS World University Rankings за най-добрите университети в света.
Акад. Иван Снегаров казва, че с основание св. Климент може да се нарече „първият български учен, преподавател или професор“, „родоначалник на българските служители на науката“. Като негов последовател Софийският университет всяка година дава старт на стотици млади хора.
Св. Климент е първият строител на българското учебно дело и първият български учител. Освен изявен книжовник, той е и добър проповедник. За седем години просветителят успява да обучи над 3500 ученици, които от своя страна продължават делото за проповядване на християнската вяра на роден език.
Св. Климент създава образцово училище по византийски образец, в което се учи старобългарско четмо и писмо. В училището напредналите ученици изучават науки като риторика, богословие и други.
Най-добрите му ученици са и негови помощници в преподаването му. Св. Климент отделя внимание и на земеделските познания на учениците си, като по този начин е допринася за материалното благополучие на народа.
Житиеписецът Теофилакт Охридски пише, че св. Климент учи народа как да „подигне“ стопанството си, като особено се грижел за овощарството. От Византия той внася овощни сортове, с които облагородява местните, дотогава все още диви дървета. Така Кутмичевица била пълна с облагородени плодни дръвчета. Тази област под негово ръководство била украсена от прекрасни църкви и манастири.
Св. Климент се опитва да създаде в учениците си един по-широк поглед и с право неговото училище се приема за първото горно или висше училище за времето си. Той е най-известният от учениците на Кирил и Методий и след смъртта им продължава тяхното дело повече от 30 години. Просветителят остава в историята като „пръв епископ на български език“, ръкоположен по изричното настояване на княз Симеон през 894 г. Като епископ и екзарх, Климент ръководи епархията Велека.
През деня той преподава, а нощем се моли и пише: съставя проповеди за празници и светци, пише похвални слова (най-известните от тях са за светите братя Кирил и Методий), превежда от гръцки на български език.
Св. Климент създава българската книжнина, която по Божие внушение както сам посочва, „изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Опростява глаголицата и съставя буквите на така наречената славянска азбука кирилица, ползва прост и ясен език.
Единствената цел на Климент Охридски е била утвърждаването на християнската вяра и славянската писменост. За него славянската писменост била силно оръжие против влиянието на Византия и най-доброто средство за превръщане на православната вяра в живителна сила на народа.
Източници посочват, че още ученик Климент е участва в хазарската и аланската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно той взема участие във великоморавската мисия на светите братя като техен ученик. В по-късни славянски жития се казва, че преди смъртта на св. Кирил, през 868 г. презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически чин от папата в Рим.
„Великоморавия изгонила Климента и другарите му, но скоро след това загинала. България пък ги приела драговолно и затова цъфнала плодовито. Борис и Климент са творците, родителите на славянобългарската народност. …От времето на св. Климента българският народ почнал да добива определен духовен образ да заема видно място в историята на европейската цивилизация.“
След смъртта на Кирил, той придружава Методий от Рим до Панония и Великоморавия. А след смъртта на Методий заедно с Горазд застава начело на борбата срещу немското католическо духовенство във Великоморавия и Панония. След 885 г. Климент е принуден да напусне тези западнославянски княжества и заедно с Наум, Сава, Горазд и Ангеларий се отправят на изток и пристигат в България. Точно тогава е и историческата заслуга на Борис I, който въвежда новата и обща за всички поданици религия. С този акт той допринася за сливането на всички хора живеещи на територията в единна българска народност. Княз Борис приема радушно и създава условия за работата на Кирило-Методиевите ученици в България. Благодарение него и на св. Климент Охридски делото на солунските братя е спасено и продължено. Така те двамата създават облика на българската народност.
Десетилетната служба на св. Климент в полза на поверения му народ му спечелва и уважението на най-могъщия владетел за онова време – цар Симеон Велики.
През всичките си години св. Климент Охридски служи безрезервно и вярно на българска култура и просвета и на приобщаването на своя народ към християнската вяра. В края на живота си духовният водач на българския народ, разделя имуществото си и го дарява на изградения от него манастир Св. Пантелеймон и на епископията.
Между духовното наследство на св. Климент Охридски са:
- Похвала за Кирил Философ
- Пространно житие на архиепископ Методий Славянобългарски
- Похвално слово за св. Димитър
- Похвално слово за Възкресение Лазарово
- Похвално слово за свети Четиридесет Мъченици
Многостранното дело на просветителя е изключително по значение и обем. Източници го сочат като автор на около 75 похвални и поучително слова, както и на двете пространни жития на Кирил и Методий. Книжовното му наследство е широко разпространено във всички славянски страни.
„Трябва да благодарим на Провидението, че е дарувало на българския народ, още в зората на неговия духовен живот, такава дивно светла личност, която може да бъде първообраз на всяка народополезна дейност; възвишена личност, в която може да види насърчителен образец и духовният пастир, и народният учител, и българският учен и книжовник, и българският лекар, и селският стопанин, и българският общественик и държавник.
Да сияе вечно славата на св. Климента Охридски по цялата българска земя! Да вървим смело и неуклонно по неговия свещен завет: „Вярвай в Бога и служи самоотвержено на своя род за повече светлина и правда!“ (Академик Иван Снегаров).