„Там никой не плаща, за да си седиш в хотела, бачкаш от началото до края.“ Това споделя българският актьор Захари Бахаров за участието си в петия сезон на „Игра на тронове“ в ексклузивно интервю за Interview.to.
Познатият ни от любимия на много българи сериал „Под прикритие“ актьор вече се подвизава и из Холивуд. Той вече има участие в различни холивудски филми. Гордост за всички българи е последното му участие в „Игра на тронове„, където Захари влиза в образа на Лобода – новия магнар (водач) на племето Ден, живеещо отвъд Вала.
Но ако очаквате да прочетете какво ще се случи в петия сезон на сериала – ще ви разочароваме. Захари не издава нищо около сюжета на сериала, признава, че самият той също не знае какво се случва.
Но с удоволствие разказва за преживяното от него на снимачната площадка. „Снимахме в Белфаст. Беше абсолютно атлетическа дисциплина, зверско физическо усилие. Там никой не плаща, за да си седиш в хотела, бачкаш от началото до края. Парадоксалното е, че колкото повече ефекти се ползват в киното, когато целият сет е в зелени екрани, за да бъде генерирано после всичко компютърно, толкова повече нарастват изискванията към актьорската работа. Вече никого не можеш да излъжеш с някакви трикове“, признава Бахаров.
https://www.youtube.com/watch?v=bCiSrqXpx84
Той е категоричен, че вече всичко е реалистично. „Примерно навремето се е снимало така – мегазвездата идва, снима си близките планове и после с дубльори екипът довършва нещата. Чувството за реалистичност на зрителя вече е толкова обострено, че не можеш да шикалкавиш. Докато язди, му снимат само краката, приближава се и само за близкия план си е Ръсел Кроу – няма такива работи! Зрителят инстинктивно усеща, че нещо го лъжеш с монтажа, и ако не е Ръсел Кроу от началото до края върху тоя кон, няма мърдане. Не знам защо точно с него давам пример, обаче той наистина язди супер добре. И те така го снимат, че да се вижда, че това е Ръсел Кроу и язди. Колкото повече специални ефекти има, толкова по-сложно е за актьорите. През цялото време се бихме в едни калища, размазващо беше. Няма маркиране и отиграване – истински бой до скъсване.“
А когато има бой, има и кръв. Не са липсвали и наранявания по време на снимките. Но Захари е бил професионалист – „обаче аз си го блъскам човека колкото мога. Но той затова е каскадьор“.
По време на бойните сцени инструктор на Захари Бахаров е бил самият Раули Айрлам, който има награди за каскадите в „Ултиматумът на Борн“. „Този човек след всеки дубъл крещеше по мегафона: “По-силно, Захари! Удари го по-силно! Взел съм ти българин каскадьор, да си го блъскаш, да си ти е твой човек.” А каскадьорът е Тео, мой приятел освен всичко друго. Направо се изкъртвахме от бой.“
Запитан дали е виждал монтираните кадри от сериала, Бахаров признава, че е видял само много мъничко от тях, когато е трябвало да си презапише гласа. Така че, когато неговият герой се появява в 8 епизод на петия сезон, не само всички българи, но и самият Захари Бахаров ще се види за първи път.
Българският актьор е снимал за „Игра на тронове“ един месец. Кондицията за такова нещо трябва да е убиец. Снимките обикновено започват в 5 часа сутринта, така е с всички филми. Сега си давам сметка, че ако искаш да снимаш филм, трябва да започнеш да ставаш по тъмно две седмици по-рано. Аз ставах в 3, за да съм в 5 на терен, правиха ми грим два часа и половина. Затова ти е кондицията, защото без този бой не може. Ако той не е достатъчно впечатляващ, ще го клъцнат, няма да го има изобщо във филма. И още нещо – на терен нямаше нито един стол. В българското кино най-важното нещо е всеки да има стол. Трябва да седиш във всеки момент, трябва да си луд да нямаш. А там имаше 300 души и нито един стол. По едно време направо се потресох и ги питах: “Няма ли тука някой да седне?” То просто няма момент, в който да нямат работа, затова са непрекъснато прави.“
На въпрос дали се е сприятелил с другите актьори или всеки си е бил сам в хотелската стая, Захари споделя, че вечер е излизал с някои от младите актьори да вечеря. „Разбра се, че актьорите по целия свят са едни и същи. Кийт знае най-добрите ресторанти в Белфаст, той, завалията, от години снима там – или на Вала, или на баща си в замъка. А и двете локации са в Белфаст. Разбира се, не му трябва и резервация. Един ден пристигнаха няколко от по-възрастните актьори, примерно 50-60-годишни. Ще подчертая, че това не са някакви мултимилионери или мегазвезди, които изкарват стотици милиони на филм, а нормални, работещи актьори. И то в златните години за мъжа актьор – тогава има достатъчно сили и опит.
И виждам една група хора, които са с абсолютно същия импулс, интерес и любопитство към това, което вършат, като мен днес. Тук не е така, има буквално няколко възрастни актьори в България на тази възраст, които са с подобен ентусиазъм. Всичко друго до 50-ата си година е тотално съсечено и притиснато. Или се пропиват, или подхващат някакъв друг бизнес и угасват. А онези говореха за други неща – за проектите си, за това какво са играли, за това какво биха искали да изиграят…
Един от тях разправяше, че иска с Шекспир малко да се позанимава през пролетта. Попитах го защо и той ми каза: “Изтичащото време малко ме тормози, искам да медитирам върху това на сцената. Според мен Шекспир се занимава с изтичащото време.” Т.е. иска да си отиде в работилничката и малко да се позанимава с житейските теми, които го вълнуват. А не: „Отивам да взема 7 лева.“
А изводът, който българският актьор си прави от участието си в „Игра на тронове“, е простичък: „Че трябва да си съдерем гъза, но да останем в някаква свежест“.
imdb
Освен за култовия сериал, Захари Бахаров разказва и за участието му във филма “Пазители на наследството“, с режисьор Джордж Клуни.
„Клуни е гъзар. Аз се записах оттук на кастинг, пратих им видеото…Мина една седмица, агентката ми се обажда и казва: “Трябва да отидеш до Германия, продуцентът и режисьорът искат да се видят с теб.” Излитам аз, като съм се подготвил за втори кръг на кастинга. Влизам в студиото, обаче ми казват, че ще трябва да чакам, при което седя 40 минути в една стая. Дойде някаква жена, нагласи една камера и чакаме.
По едно време влизат продуцентът и Джордж Клуни, той със суичър, носи папка. Седнаха, жената пусна камерата… аз се бях наточил да им стопя лагерите, захапал бях здраво, на кастинг съм все пак. И Клуни почна: “К’во става сега, ти къде живееш?” Викам: “Ами в София”, това-онова и супер тарикатски, докато се усетя, ей така, както си говорехме, уж се разсейваше, а аз чакам да ми даде задача за кастинга, изведнъж каза: “Ние много ти благодарим, че дойде, защото то не е малко път. В колко ти е полетът? А, да, в 8 часа. Ами добре, просто искахме да дойдеш, за да ти кажем, че ще се видим пролетта, защото получаваш ролята.”
И аз направо зяпнах: “Така ли? Ами добре, ще се видим.” Те двамата казаха “Чао”, затвориха вратата и аз останах с жената на камерата. Викам й: “Сега к’во?”, а тя: “Не знам к’во.” И аз: “Ами добре, ще се напия на летището”. И си тръгнах.
За разлика от „Игра на тронове“, снимките с Клуни са били доста по-различни. „Съвсем различно беше. Луксозна продукция, нямаше бърза работа. Имаха време и пари. В сценария пише примерно: “Джип минава през гора в Германия”, и това го снимаме цял ден. В “Под прикритие” нямаме нито време, нито толкова пари и затова снимаме гумата на джипа, той може да минава и през „Княжево”, няма значение. Те обаче разпъват огромен кран, отгоре се вижда вековна гора, слиза надолу, мравчица минава, мащаби, мащаби… Ама Клуни си има негово си Three Вears и си прави каквото си иска. Но филмът накрая не беше много успешен с боксофиса. Тези хора обаче се държат съвсем нормално, никой няма 18 души охрана. Просто обядваме на терен, тук – Джон Гудман, тук – Мат Деймън. Беше ми странно някак, ама си казах: “Какво толкова, колеги артисти.”
На въпрос дали иска да живее в чужбина, Захари отговаря: „Това, което аз мога да предложа на световната киноиндустрия, е толкова мъничко, ограничено и екзотично, че няма никакъв смисъл да ходя, където и да било. Аз съм си тук и ако потрябвам на някого, той ще ме извика. Вече няма значение къде живееш, в Холивуд няма никой, там са им предимно офисите. Е, на някои са им там и къщите… Но заради децата ми съм го мислил, иска ми се да живеят на по-хубаво, най-малкото по-чисто място. Питам се всеки ден с какво са ми виновни децата? Хайде, аз съм си свикнал, изолирали сме се, движим се в ограничена среда. Но какво са виновни децата ми, че да играят в най-гнусния, пълен с фасове и напикан от кучета и котки пясък? Не знам, ще видим какво ще стане.“