Нови изследвания хвърлят светлина върху произхода на българите

Отдавна се изказват какви ли не теории за произхода на българите. Правени са най-различни изследвания и със сигурност трябва да бъдат направени още много такива. Според едно от тях се налага изводът, че прабългарите в действителност идват от изток и спадат към иранските народи, но в същото време са автохтонно (коренно местно, зародило се на това място) население на Балканския полуостров, поело оттук по посока Иран преди няколко хиляди години.

През декември 2015 година е проведен научен семинар на тема: „Генетични данни от археологически останки от древното население на Балканите и близостта му с българите”. Той разкрива обобщени данни от изследването на гените на 996 съвременни българи. Те са съпоставени с резултатите от проби на останки на хора от територии и етноси, свързани със съвременния облик на нашия народ.

Основната информация, представена на семинара, касае отражението на гените на различни исторически популации в съвременните българи. Изяснени са основни генетични понятия като хаплогрупи (генетични групи) и хаплотипове (генетични подгрупи). Семинарът запознава основно с времевите периоди и териториалното разпространение на ловците-събирачи, неолитното население на Балканския полуостров, първите земеделци, дошли от Плодородния полумесец – траките, през прабългарите, та до наши дни.

Анализирано е до каква степен съвременните българи могат да бъдат наследници на всяка една от тези групи, като е обърнато внимание и на възможността прабългарите да са скити, както и на степента на промяна на българския етнос след мащабното преселение на кумани през 1241 година.

Според проучването съвременните българи са в изключително малка степен наследници на ловците-събирачи, но носят в себе си гените на местното неолитно население. Изключително интересно в случая е, че траките, които са живели след тях и преди прабългарите, както и съвременните българи тук, не носят тези гени!

Именно това е почвата, на която стъпват учените, направили изследването, за да могат да твърдят, че причината това да е възможно е, че прабългарите, чиито ген в огромна степен носят съвременните българи, и чиито гени са доста близки до неолитното население, са поели пътя си оттук и след няколко хиляди години са се оказали отново в прародината си.

Направен е разбор на произхода на индоевропейските народи. След това е показано как прабългарите навярно се отделят заедно с иранските народи от останалите индоевропейци около 4900 година преди Христа и мигрират от Балканите по посока планината Загрос (в днешен Иран) през Мала Азия. Учените ги припознават в народа на кутите, завладял Шумер и Акад през третото хилядолетие преди Христа. Престоят в Иран, предполагаемият престой в Индия и пътят обратно са обосновани освен генетично и чрез карта на топонимите.

На семинара е отбелязано, че изследваните тленни останки от различни епохи са твърде малко и доста често от мумифицирани тела, навярно принадлежащи на върхушката в обществото. Както е добре известно, тя сключва редица династични бракове с чужденци и може би не е много удачно по царска династия да се съди за народа като цяло. Направено е и важно уточнение свързано с траките – че така наречените тракийски племена, по-скоро са тракийски народи и траките не са били етнически хомогенни, за да може точно да се каже първо за тях самите и след това за тяхното отражение в други народи.

Прави впечатление, че са изследвани само 17 тела на траки – 15 от територията на Румъния (югоизточната част) и 2 от територията на България. Това би следвало да е твърде недостатъчно за окончателни изводи. По отношение на числеността на изследваните прабългарски останки, то тя също е малка.

В края на семинара слушателите са задали своите въпроси към лектора доц. д-р Явор Шопов. Интерес предизвиква въпросът: „Променили ли са се отговорните фактори, позволяващи сега да се кажат тези истини, за които има достатъчно данни от десетилетия преди това изследване“.

Обобщеният отговор е, че редицата статии и публикации по темата са създали достатъчното напрежение тази информация най-сетне да преодолее поставяните й прегради. Някои от основните заключения, до които са достигнали доц. д-р Шопов и екипът му са:

• Че сме наследници на индоевропейци;
• Че сме наследници на неолитното население на Балканите, както и на първите земеделци, дошли от Плодородния полумесец;
• Прабългарите са били индоевропейци, те са основния източник на гени, попаднали в съвременните българи, освен това те са причината за генетичната близост между неолитното население по тези земи и съвременните българи.

Всички подозираме наличието на едно още по-велико българско минало. И дано такова наистина да бъде доказано. Дори да не е кой знае колко древно и бляскаво, да е поне истинското.

Разбира се, че учебниците по история винаги са били писани от политиците, а не от историците, като това важи не само за България. Но ето, че истините започват да изплуват.

И до момента можем да се похвалим с доста неща – гении, военни победи, книжовна култура и спортни успехи. Когато се заговори за още по-грандиозно минало, поради изказването на какви ли не теории, имаме вътрешния страх да не залитнем прекалено брутално в мечтания, като македонците, например.

Именно тук е ролята на науката, за да ни възпира от подобни безумия. Вече има раздвижване в историческите среди по посока на преосмисляне на древното българско минало. Дано тази инициатива да продължи, понеже няма по-голямо богатство от себепознанието.