Един 18-годишен българин шашна Америка. Медиите у нас и в САЩ гръмнаха, че Стефан Стойков е приет 8 университета от елитната Бръшлянова лига (Ivy League) и в още водещи 10 колежа в страната.
Повече за успехите на Стефан Стойков може да прочетете тук.
А ние от LittleBG ви предлагаме един коментар по темата, който ни беше изпратен, на Златина Стоянова, от „Гласът на младите българи“.
Здравейте, приятели по всички медии в България, а и не само. Научаваме, че българин постигнал това, което много малък процент от населението успяват да постигнат. Стефан Стойков е пример за това какво е нужно, за да успее човек, стига да го поиска. Неговият успех е неоспорим! За да достигнеш 2400 точки на САТ, се изискват много знание и усилия през годините. Едва ли, за да достигне до това ниво знания, Стефан е скитал по цели нощи из местните барове, едва ли е бягал от училище и едва ли е играл компютърни игри по цял ден.
Е… както се досещате, това е реторичен въпрос и отговорът е Не. А какво писаха повечето медии в България? Какво работила майка му, какъв бил баща му, кога са били емигрирали и всякакви други неща, които нямат никакъв смисъл. Вместо да наблегнат на успеха и да направят една проста сметка какво се изисква, за да постигнеш този успех.
Защо, по дяволите, само това ви интересува ? Защо не попитахте КАКВО Е НАКАРАЛО ТЕЗИ ХОРА ДА ЕМИГРИРАТ? Може би „развитата“, предлагаща „много добри доходи“ държавица?
Приятели, успехът на това младо момче трябва да служи за вдъхновение на всички нас, независимо от възрастовата граница. В следствие от всичките факти, които прочетох из разни статии, интервюта и клипчета в главата ми изниква следния въпрос: „Какво по дяволите (с извинение), се случва с образователната система в България ?“. И не само с нея, а с държавата ни като цяло. Не, че не обичам България, напротив, но защо Тя не ни обича? Защо не се опитва да задържи тези млади способни хора? Защо не иска собствения си народ ? Защо управляващите не правят нищо друго, освен да си пълнят джоба? Защо ?!?
Има толкова много хора извън страната, които чакат с надежда нещата да се оправя, за да се върнат в родината си. Някои ще кажат: „Тази пък каква е, че да пише такива неща? „ и т.н. Ами говорете каквото си искате, аз просто изказвам мнение, това е Моето виждане, не задължавам никой да го чете … Просто … Не знам… Искам България да е като другите страни – да се грижи за населението си или най-малкото управляващите да покажат, че им пука… Всички се надяваме нещата да се оправят, но само с надежда няма да стане… И мисля, че доста се отклоних от темата..
Нека се върнем на Стефан – Браво! Гордеем се с теб ! И много бих искала да изкажеш мнението си за България – какво мислиш, би ли се върнал ? За съжаление, мисля, че знам отговора на въпроса предварително. Та какво ли може да му се предложи тук, освен да си градят авторитет с името му? Кога ще прочетем статия от същото естество, но с разликата момчето да не е прието в САЩ, Англия и т.н., а в България?
Вместо да се пусне правилното „лекарство“ и да тръгнем ускорено напред, ние – държавата поболяваме народа и нацията от най-читавите. „Млад българин, приет в 8 университета! „ (и това, без да си плаща и да носи бутилки с уиски). Кога ще дойде това време? Това моето не е песимизъм, а реализъм.. Просто казвам, понеже знам, че на много няма да им хареса написаното, но отворете си очите. Тези, които не са, помислете трезво над нещата, над образованието си, а не само да се чудите как да си вземете извинителни бележки. Не чакайте образователната система да се промени, променете я вие! Седнете си на „дупенцата“ и отворете някоя книга, вместо Facebook.
Покажете, че можете! Така се правят промените, а не с чакане.