14% от хората в България твърдят, че са ставали свидетели на дискриминация по полов признак в последната една година. А 12% декларират, че лично са били подлагани на дискриминация. И в двата случая жените са много по-висок дял от мъжете. На този фон 73% от българите се отнасят благосклонно към идеята за закон, който да гарантира равноправието на половете.
Това показват данните на новото изследване на „Галъп интернешънъл“ от поредицата, посветена на списание „Жената днес“. То е проведено сред 1002 души и е представително за пълнолетното население на страната.
Около 1/10 от попитаните виждат дискриминация на работното си място. Що се отнася до работната сфера, красноречиви са отговорите на въпроса за кого е по-лесно да получи по-висока заплата за една и съща работа: 50% казват „еднакво е за двата пола“, 39% казват „за мъжа“, а само 8% – за жената. Останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят. Тук също сработват мъжко-женските разлики в реакциите. Дамите отговарят с по-голяма тревога – 48% от тях смятат, че на мъжете им е по-лесно да вземат повече пари, а при самите мъже този дял е само 30%.
Подобни „полови“ разлики личат почти навсякъде в отговорите. Закономерно, жените са тези, които в по-голяма степен биха се радвали на въвеждане на квотен принцип в големи компании или институции. Общо 72% сред българите отговарят положително по отношение на квотите за представителство на двата пола, но при жените този дял е 76%, а при мъжете – 67%.
И мъже, и жени обаче са единодушни пред провокативния въпрос: мъж или жена е първата им асоциация, когато става дума за корупция. По две трети и в двата пола казват, че когато мислят за корумпирани хора, първо се сещат за мъж. По една четвърт отговарят „и двете“.
Мъже и жени нямат различия и по още нещо тревожно: твърдението, че майките с деца у нас по-трудно си намират работа. С него се съгласяват почти единодушно и мъжете, и жените.
„Галъп интернешънъл“ провери мнението по още редица твърдения, които да установят най-общите рамки на обществените нагласи. „Мъжкото“ предимство продължава е факт, макар че с новите поколения то започва лека-полека да се превъзмогва.
Патриархалната традиция продължава да е в сила, но не се наблюдават крайности. Например, все още 19 на сто от българите са съгласни с твърдението, че „жената трябва да се подчинява на мъжа“, но 78% не са. Очаквано, по младите са по-малко склонни да се съгласят, за разлика от по-възрастните – социализирани в други ценности и разбирания. Само 5% споделят мнението, че „мъжът може да удари шамар на жената” и това, от една страна, разкрива все по-голямата нетърпимост в обществото ни към домашното насилие. Но, от друга страна, все пак 5% от българите продължават да смятат, че това е приемливо – съвсем ориентировъчно това са близо 300 000 души – като трябва да се има предвид, че далеч не всички оправдаващи насилието си признават.
Всe още част от хората споделят определени стереотипи и за мястото и способностите на жената в трудовия живот. Показателни са резултатите, според които 31% са съгласни, че мъжете са по-добри професионалисти от жените. Близо половината пък са на мнение, че „мъжът трябва да печели пари, а жената да се грижи за дома и семейството“. Любопитно е, че хората в България изглеждат разделени почти по равно относно твърдението, че „мъжът трябва да плаща сметките” – 46% казват „да”, 52% казват „не”, останалите се колебаят. Още по-любопитното е, че това твърдение среща повече подкрепа сред самите мъже.
Разделени поравно са българите и спрямо твърдението, че жените у нас разчитат повече на външността си, отколкото на професионализма си – 50% са съгласни с това твърдение, 48% не са, останалите се колебаят. Както може да се очаква сред самите жени това твърдение се радва на доста по-малка подкрепа.
Част от инерцията на миналото остава, но стереотипното мислене постепенно се преодолява. В същото време дяловете на жените, които свидетелстват за случаи на дискриминация показват, че съществува „скрит“ проблем, който чака своето решаване.